Назад към първи ден от изкачването Карлово - х. Левски.
Втория ден от пътешествието започна два пъти - към 5 и 6 часа, когато с голям кеф разтоварих самосвала в лъскавите кенефи на хижата :) Чудех се дали да се пробвам за изгрева, но с тези високи баири наоколо... Слънцето вдигне ли се един пръст над хоризонта и вече не може да се щрака директно. Така че към 7 и нещо официално открих деня. Закуската ни беше поръчана за 8 часа, та до към 9 хапвахме и си събирахме мислите и главите. Бележка за следващия път: да взема по-лека ракия :) Обзор на маршрута - рекохме да не се връщаме по същия път, а да хванем панорамния път за Добрила и от там да слезем към Хубавец. Пътя се удължаваше с около 30%, но нали беше слизане, а и по топографската карта го даваше почти равен (ДА БЕ), та...

Този уикенд пак ми се провалиха една камара планове. Това вече взе да ми става навик, но пък - всяко зло за добро. Ива организира една разходка до хижа Левски над Карлово и аз леко в неведение до последния момент им се натресох. По карта пътеката до там беше около 10-15 км с 1000 метра денивелация, което означаваше че за мен щеше да си е сериозна работа. Отиваща към рекордите за тази година, ако не и - въобще. Важно е човек да се подготви психически и аз се подготвих за пешеходен садо-мазохизъм. А то се оказа още повече :) Не съм в много добра форма и разстоянията които хората казват, аз си им слагам 50% отгоре. От Карлово до Левски казват 4.30 часа - значи като за мен - 6-7. Почти познах.

Плановете за уикенда бяха да направим едно кърско хапване и пийване със съквартирантите. И като повечето планове, и този не можа да се състои :) Така че се върнах към обичайния бакъп за уикенди - маане на крачоли, като този път реших за разнообразие да добавя и спане навън. На чист въздух, на хладно с хамака. Освен това имах няколко нови ъпгрейда по екипировката, които исках да пробвам. Най-после си взех раница която да събира малко повече и да става за ходене - Tashev Summit 42. Намерих си и платнище за хамака, което би трябвало да ме направи безстрашен от към дъжд и метерологични условия. И един спален чувал Cosmos, който да замени фъртакето, което пазеше по-скоро студено от колкото топло. Платнището дойде без въженца, та първата задача беше да си намеря такива и да се науча как мога да ги вържа без да се разпадне всичко отгоре ми :)
До последния момент се чудех за мястото, тъй като около Пловдив имам повече от доволен избор. Параметрите бяха следните - половин-един час крачоли, далече от хора, по възможност с гледки и интересни работи. В последния момент пък Сашо се обади и предложи да се качваме до Сливодолското падало събота вечерта и да спим горе. Това идеално ми се върза с идеята и остана само да наглася времето до събота вечер. Петък след работа събрах багажа и запраших към хижата над Храбрино. Целта ми беше една чешма по пътя и ако остане време да намеря един водопад, където имаше геокеш. Да комбинираме приятната разходка с малко геокешинг. Шосето до Храбрино се беше срутило в реката заради обилните дъждове от предната седмица и пътят беше отбит през една горска пътека. Пътека, пътека.. направо магистрала. Към 19:30 оставих колата преди моста за хижата и хванах нагоре. Беше пълно с огромни сочни къпини. Доста често се виждаше едно тревисто растение с бели звездообразни цветове, което по-късно с помощ идентифицирахме като "сапунче". Към 20 часа залезът ме завари на търсената чешма. Тя се оказа по една пътечка точно под асфалтовото шосе. От там съм минавал буквално десетки пъти и не знаех че съществува, а се оказа че много съм пропуснал. Чешма... имаше вода :) Паметна плоча показваше че е построена през 1981 г. по повод 1300 години България. Иначе цялото място е направено за ядене и пиене. Маса, пещ, огнища край реката. Имаше класа и очарование там! И известна доза боклуци - признавам. Мястото явно е доста популярно, ако съдя по купчините фасове... Очаквах петък вечер там да е пълно с народ, но явно младежта ходи по дискотеки по това време. Нямаше пукнат човек. Заплюх си мястото за спане, ако не намеря по-добро и тръгнах да търся водопада. За нещастие още на десетина минути по-нататък пътеката буквално пропадна под краката ми. Явно проливните дъждове освен че обичат да събарят шосета, работят и по горските пътечки! Ожулих левия крак, планината получи конска доза респект и си рекох че тоя водопад няма да го бъде точно сега. Върнах се на 13-вековната чешма и се поразходих по-надолу по реката. Имах чувството че там всеки момент ще се изсипят една тумба народ да си правят мохабет, но и пукнат човек не видях. Хамакът се разпъва за около минута и половина. Платнището - за 3 минути. Тук бях допуснал една грешка единия край на хамака да е по-високо от другия, поради което цяла вечер се свличах надолу. Има трикове за спане в хамак, но с чисто сърце заявявам че нивото на комфорта е много по високо от това да спиш на земята. Определено почвам да го предпочитам пред палатките. Все още нямам достатъчно опит за сравнения, но някой ден в бъдеще бих дръпнал едно ревю и HOWTO. Вечерта уж трябваше да има пълнолуние (същото пълнолуние, което заличи Персеидите тази година), но видях само 1-2 лунни лъча през цялото време. Гората беше като черна дупка и поглъщаше цялата светлина. Всъщност - не! Една светулка обикаляше отсрещния бряг на реката :) Еййй, от години не съм виждал светулки! Магическо беше :) Ставането естествено беше около 5-6 часа, когато става и цялата гора :) Птичките разчуруликват, насекомите зажужават и даже реката се разтича по-събудено. От тук следва прибиране до вкъщи и разбор за преди вечерното приключение. Магазин за манджата. Разсипване на ракията в по-удобни шишета и поставянето им в хладилника. Разписанието вечерта беше ясно - Сашо и Цвета тръгват след работа в 19:30 и до 20:30 се събираме на рибарника под Сливодолското падало. И също толкова ясно беше че няма да стане така :) Към 18 часа запраших към Асеновград да хвана златния час и да убия малко време докато ги чакам. Искаше ми се да продължа с геокешинга и мръднах към манастира над Горни Воден. Той се оказа порядъчно затворен и умрял, чак пазен от въоръжена охрана. Не знам каква е далаверата там. Но по пътя намерих още едно идеално място за ядене и пиене и си го прибавих към колекцията с локации. Следваща стъпка - Асеновата крепост. Не я бях виждал след ремонтите, а чувах че е станала бонбон. Оставих колата на последната чешма и забих нагоре. По пътя усещах че залезът наближава. Асеновата крепост беше поела доста цимент и реставрации. Нови стълби и парапети на стръмните участъци. Разхвърляни тук-таме средновековни дървени обсадни съоръжения, които седяха малко не на място. Задължителния контингент Асеновградчани, от които любимата ми част беше кифлите по минижупи и токчета, драпащи нагоре по стръмните камънаци :) Дръннах един телефон на Сашо за синхронизация. Работата беше както очаквах и имах още поне половин час за убиване. Наблизо над пътя имаше един параклис Св. Илия, където трябваше да има друг кеш, но в OpenStreetMap нямах пътека до него. Но пък долу от шосето видях табелка за параклиса и така вкарах една нова пътечка на картата. В гората ми направи впечатление че дръвчетата са варосани и това трябваше да ме подготви подсъзнателно за това което ме чакаше на параклиса. А то беше параклис за чудо и приказ! Маси, пейки, пещи, цветни лехички, заслони със стъклени прозорци... въобще Асеновградчани знаят как да пият! :) Подобно нещо бях виждал на другия параклис със същото име "Св. Илия", който се намира от другата страна на Асеновград. Пак кръчма за чудо и приказ. Стана време да се съберем и се телепортирах към Бачково. Стартовата точка за водопада е рибарник "Тунела", който се намира точно след първия тунел след Бачково. От там има маркирана пътека нагоре, която се взима за около час и половина стабилно ходене. Докато чаках останалите си подредих багажа. Двата челника с новите батерии. Ракията. Опааа, къде е ракията?! Вкъщи в хладилника. Ужас! Добре че в багажника имам една резервна. Към 21 часа от тунела изплуваха фаровете на маздата и се плъзнаха до мен. Иху-аху, запалихме фенерчетата и тръгнахме с бодра крачка. Нощния преход определено си е интересен, особено по пресечена месност като там, но с повишено внимание към 23 часа бяхме горе. Да ходиш точно там без да срещнеш жива душа - романтика :) Аз както винаги изплезих всички езици, изкарах две кила вода кожно и стигнах до крайната точка полу-мъртъв. Но там вече беше равно, чакаше ни хапване и пийване с добра компания и се съживих доста бързо. Менюто беше картофи на жар, салатка и специалитетът на Сашо - луканка във вестник. Фотото ловеше горските духове на дълга експозиция. Нямам много снимки от вечерта. Бях полуумрял, тъмно беше и нищо от небето не се виждаше. Поне нацвъках малко от 5-звездните замъци, които вдигнахме: Моят се получи малко по-добре от предната вечер. Платнището по-ниско (и в двете вечери нямаше нужда от него, но аз си го разпъвам за тренировка) и възлите - по-стабилни. И двата края на хамака на еднаква височина, за да няма пак плъзгане. Спах като къпан тази вечер, с изключение на момента когато Антон изхърка. Ей, такова геройско прохъркване не бях чувал - помислих не че вълците идват, ами че направо са мечките, които водят извънземни да ни изядат, изнасилят и отвлекат за тестове (не задължително в този ред) :D На сутринта уж не бяхме гладни, ама остатъка от луканката много бързо замина. Сашо демонстрира как се бели с мачете. Изсуших колкото мога палатката и събрахме такъмите. Естествено, събрахме си боклуците и не оставихме никаква следа че сме били горе. Тази пътека е доста посещавана, но въпреки това е една от най-чистите които съм виждал. Искаме да си остане така. И като казах "доста посещавана" - по пътя срещнахме поне 5-6 големи групи тръгнали нагоре. Имаше и възрастни хора, и малки деца, дори един баща си возеше бебето в раница на конче. Брех, че ентусиасти... А долу на рибарника съответно беше фраш като паркинга на стадиона преди мач Левски - ЦСКА. От там по конете и вкъщи да реанимираме. Новите ъпгрейди ми дойдоха доста добре. Раницата учудващо успя да събере всичките такъми без особен зор (хамак, платнище, въже и колчета, 2 спални чувала, манджа, гащи, бира, вода, книжка за четене и дребни предмети). Има само 2 джоба за дребни предмети, а ми се иска да са повече. Кръстният колан прави чудеса и се чудя как до сега съм карал без такава благина. Цялата тежест се маха от раменете. Спалния чувал ме разочарова, понеже ципът се опитваше да защипе всичко докато се вдига или сваля. Долния цип пък беше зацепен на криво и или няма да може да се отваря, или ще иска да го изкъртя. Иначе беше топло и не можах да замръзна като със стария чувал, така че - за сега става този Cosmos. Влизането в чувала в хамак е съизмеримо с театрална постановка "Мъките на гъсеницата", за това първо се влиза в чувала и после в хамака :) Покривното платнище е удобно, но иска проба в по-влажно време. До тогава се надявам да му хвана цаката. С въженцата и възлите горе-долу се оправям, но имам нужда от още тренировки. Тук имам идея за още един елементарен ъпгрейд, който ще покажа някой друг път. Много съм доволен от уикенда и определено ще има последващи изпълнения :)

И така завърши престоя ни в Рим. Легнахме си рано, че следващия ден имахме много път. То пък беше някаква жега и постоянно се въртях. Към 4 станахме окончателно и се изнесохме от хотела. Много съжалихме че ще изпуснем царската закуска...
Придвижихме се към Термини. И пореден шок. До сега се бях нагледал на мизерия, но тук хората спяха на улицата. Буквално. Гарата е дълга към 500 метра и широка 200. Цялото пространство отвън беше като една голяма обществена спалня. Кой на кашон, кой на матрак, кой завит с одеало, кой с вестник... Мизерия! Да речеш че са окъснели пътници - не са. Нямаха багажи и определено изглеждаха все едно това им е ежедневие. Ходиш по улицата, мирише ти на боклуци и опикано и гледаш да не се спънеш в някой клошар...

Закусихме яко. Това беше почнало да ми става любимата част от денонощието :) Планът за днес беше да разгледаме Капитолския музей и да се пошляем безцелно по центъра. Освен това утре пътувахме наобратно, така че трябваше да си набележим транспорт до летище Фюмичино. Отвън на гарата видяхме че има автобусчета и в нета намерихме разписания и детайли. Цената от 6 евро (4 с онлайн резервация) беше примамлива и решихме да ги пробваме.
Хванахме нашата осмица до Колизеума. Моя рома пас нещо не щя да се валидира от машината. Майната му. От Колизеума вървим пеша покрай строежа на новата спирка от метрото. Рано към 9 часа е и все още няма много тълпи. Тук-таме някой циганин зарибява редките минаващи. - Where are you from? I have everything here! - От България съм ве, махай се. - Bulgaria! I know Toni Storaro! С това окончателно си спечели още няколко майни от моя страна :)