Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса :) Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак :)

Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав - моя милост и бай Веско :) Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.

Около Забърдо имахме няколко неща за отработване. Крепостта Заград, която предния път избяга скрита в гъсти есенни мъгли. Ореховските водопади, където е трудно човек да намери вода. За това когато Сашо ме извика на гастрономически туризъм там, аз доволно потрих ръце :)

Съдържание

1. Ореховски водопади
2. Забърдо
3. Заград и връх Чуката

Септември месец имаше три почивни дни, които трябваше да се уважат подобаващо. Дестинацията се появи от самосебеси - викнаха ме за Рила. Планина, която често остава в страни от моите маршрути. Не обичам масовките, свързани с популярните места там, а нашата цел беше точно това - Рилските езера. Но аз мислех да съчетая и няколко слабо известни точки, които отдавна седяха очакващо в списъка ми.

Съдържание

1. Водопад Горица
2. Ресиловски манастир "Покров Богородичен"
3. Рилски езера
4. Цари Мали Град

Прогнозите за уикенда бяха страшни - 43 градуса в Пловдив. Трябваше спешно да се евакуираме на някъде. Опциите не бяха много - на море, на басейн или на река. При това на високо. Това автоматично изключи моретата :) Басейните щяха да са ужасен фраш, така че изрових няколко варианта за реки. Хората мислят еднакво - трябваше да е нещо по-откъснато от цивилизацията, за да не се гъчкаме с милион народ.