Вторият ден от Великденската ни екскурзия ни чакаше по-пешеходно ориентирана програма с пещери, чудни мостове и водопади.

Съдържание

1. Пещерата Леденика
2. Божият мост
3. Берковица - Хайдушки водопади
4. Стакевци - водопад Бела вода

Планът за уикенда беше да посетим пет водопада в източна Стара Планина. 850 км асфалт, черни пътища, и както се оказа в последствие - и трамбоване по ниви :)

Искърският пролом е наситен с природни дадености, където човек може да изгуби цели дни в изследване и прехласване. Иван Вазов, Алеко Константинов и други писатели са черпели вдъхновение от дълбоките изрязани каньони, стръмните скали и китните селца, кацнали по насрещните ридове от Стара Планина.
Събрахме се грандиозна компания и целта ни беше Вазовската пътека. По пътя щяхме да видим серия водопади и скоци, овенчани с 85-метровата Бовска Скакля.

Колкото и да обикаляме в Родопите, винаги ще се намери нещо ново и интересно. Дори стара пътека на нов глас - през различен сезон, или с различни хора - може да предложи нови усещания. Така се засилихме с Иван, Нели и Весо към Каньона на водопадите и Дяволския мост. Но не онзи арденския, а този чиято пътека съвсем заслужено се казва "Дяволска" :)

За да започна този пътепис, трябва да се върна близо година назад в миналото. Исландия винаги е била в мислите ми един далечен блян, точката в която мечтите стават реалност и също така - земята от която имам максимален брой тапети за десктопа. Въпреки това когато Сашо ми подхвърли почти на майтап "Айде да ходим в Исландия", моят отговор беше "Ти нормален ли си" :)