Очертаваше се това да е последната разходка за мнооогоо дълго време напред. Бяхме направили уговорката с Краси още края на февруари. Дестинацията - хижа Козя Стена. Участници - стотици хора :) (Които естествено се свиха до 4мата основни заподозряни :) ) Когато в началото на март се заговори за извънредни положения, се притеснихме, но мерките все още бяха само на чертожната дъска. Все пак - бърз телефон до хижата - "Да, работим, заповядайте, няма проблем!" Отиваме! :)

Остров Маргит (още срещан като "Маргарит") е най-голямата земна маса между бреговете на река Дунав на територията на Будапеща. В миналото - дом на рицари и монаси, а в настоящо време - дом на катерички, хитри свраки и кой каквото доведе да си разхожда :) Ако търсите място за спокойствие и спорт, да се разходите някъде сред природата - но ако може да се стига с градски транспорт! :) - остров Маргит е вашето място! :)

С какво е известна Будапеща? С готическата архитектура и стария град? Със спа комплексите и минералните бани? С мостовете над река Дунав?

Освен всичко това Будапеща е също столицата на пещерите :) Тя е единствената световна столица, под която се намират пещери с отличителен размер и дължина! До момента са изследвани над 30 км от пещерните системи, като това число се увеличава всяка година :) Обособени са над 200 пещери, като няколко от тях са облагородени за посещение от кашкавал туристи :)

Интересни са римските пътища... Много от тях все още съществуват - под асфалта на съвременни магистрали и планински проходи, или под формата на зарити калдаръми под ниви и села.
Един от най-важните пътища за Балканския полуостров е бил Via Diagonalis (още известен като Via Militaris) - Цариградският път. Свързвал е Константинопол с централна Европа. На територията на България големите градове през които е минавал са Сердика (днешна София), Филипопол (днешен Пловдив) и Бурдипта (днешен Свиленград). Но римските пътища са нещо повече от просто калдаръм. Край тях е имало инфраструктура съобразена с характера на пътешествието през онова време. Натоварена волска каруца е можела да измине около 30 км на ден. Стратегически на интервали през 25-30 км са били разположени крайпътни спирки за почивка, наречени mansio. Тези спирки са представлявали цели комплекси от конюшни, ханове, занаятчии, пазарища и укрепления. Много от тези mansio с течение на вековете са прерастнали в по-големи селища и градове. Друг вид крайпътни станции са били т. нар. mutatio - или буквално преведено - "разменки" - конюшня, където пътникът е можел да смени коня си със свеж, да хапне и да получи съвсем основни услуги като ветеринар и майстор да поправи поражения по каруците. Една такава станция от вид mutatio може да бъде видяна до село Ветрен, област Септември :)

В края на интересен опознавателен ден из община Септември се отправихме към финалната точка - поляните над Якоруда на границата между Западни Родопи и Рила. Отправната ни точка беше село Бел Камен, а крайната - заслон Велийца няколко километра по-нагоре. Пътят беше сравнително кратък и лесен и можехме да си позволим да го оставим за края на деня.
От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали :) А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.