Планът беше готов още преди няколко седмици, но продължителни валежи го бяха отлагали вече достатъчно брой пъти. За това пък цялата тази седмица се порадвахме на слънце и жеги, които трябваше да са изсушили горските пътечки. Прогнозите бяха за "лек дъжд", които после били увеличени на оранжев код за цялата област, но това го разбрахме чак след като се прибрахме :)

Бях се зарекъл че ще се върна обратно във Виена, и ето че след няколко месеца планиране изпълних заканата си :)

Едно от обещанията си, които не успявам да спазя е че всеки път "този път" ще ми е последния на Рилските езера :)

След много уморителна работна седмица реших че е време да прочистя чакрите с някой садо-мазохизъм и Веско веднага се включи с подходящото предложение - връх Орфей. Има спорове за името му - според картите той се казва Широколъшки снежник, според хората - Карлъка, а според една нова мраморна плоча - Орфей. Но едно е 100% сигурно - върхът е висок 2188 метра и е най-високото място в Родопите, където човек може да се качи легално :) Голям Перелик е само 3 метра по-висок, но той е разрешен само за военни с големи кучета.

Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав - моя милост и бай Веско :) Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.