Тази седмица беше супер натоварена и нямаше време да си направя план за уикенда. За това от ръкава измъкнах един маршрут, на който се канех от толкова много време, че ми беше станал фикс-идея. А именно - хижа Момина сълза, концлагера Гонда вода и хижа Безово. И трите обекта бяха изоставени от много време, така че можеше да се получи една сносна тематична разходка с търсене на призраци. Притеснявах се само дали ще ми стигнат силите, понеже последните няколко седмици не съм мърдал никъде и много съм се отпуснал. А маршрутът не беше от типа "следобедна разходка" - чакаха ме 10-на километра с около километър обща денивелация... Резервният план беше да спа на Момина сълза или Гонда вода, пък за Безово - ако стигнат силите. С хамака е лесно - спираш и разпъваш, няма големи изисквания към терена :)
Съботата тръгнах късно. Свърших една работа в града сутринта и в 10:30 бях на изоставения мотел "Високата пещ". От там тръгва черен път в дерето, което е точно срещу Асеновата крепост. Мотелът е в занемарен ремонт, а нагоре по дерето са се скрили руините на още няколко постройки. Имаше и две вързани кучета - да пазят да не откраднеш трите керемиди от покрива... Съвсем скоро пред мен се извиси голям, масивен мост. Я, че да не би горе да има толкова голям път, че да иска мост? Странно - на моята карта нямаше никакви широки пътища тук... Да видим... Точно отдолу му имаше червена и синя маркировка, която сочеше нагоре и настрани. Ясно, ще се качваме на пътя... Изкачих десетината метра и - изненада! Горе няма път! Има ... вода :) И това не е мост, ами акведукт! Проведох малко разследване след като се върнах и разбрах че това е каналът, захранващ с вода вецовете Асеница 1 и Асеница 2. През по-голямата си част се движи в тунел, но на места излиза в такива акведукти. Продължавам нагоре по стръмната пътека. Вият се серпентини. През клоните съзирам скалата на Анатемата, която се пада 200 метра по-високо от мен. Доста обзорно е там. Съвсем скоро трябва да наближа разклон за х. Момина сълза. Маркировката е перфектна - червена за Момина сълза и синя за Безово. На разклона имаше огнище и две бивши пейки с маса, които се бяха разпаднали с времето. Всички съоръжения които намерих днес бяха в подобен стадий на развала. Имах чувството че човек не е минавал тук от години. Пътеките бяха необичайно чисти, никъде не се виждаше ни боклуче, ни хартийка. Хващам дясната пътека за Момина сълза и от тук нататък следвам само червена маркировка. След 200 метра пътеката направи рязък завой на юг, а точно на завоя стърчеше една природна наблюдателница. Как да не се кача? :) А гледката отгоре... В нозете ми се виеше река Чая. Паралелно на нея бръмчаха колите по пътя за Смолян. В ляво от тях минаваше още един ВЕЦ-аджийски акведукт. В дясно стръчеше скалата на Асеновата крепост, с Асеновград зад нея. Навсякъде бяха разхвърляни параклиси-мохабетчийници. Ниска синкава мъглица се стелеше над цялото дере, а по-нависоко облаците изнасяха представление... Чудесната гледка ми изпълни душата и ме нахъса да продължа :) А то се оказа че има и още... Съвсем скоро пред мен изскочи парапет. Че защо им е парапет тук? Ааа, заради гледката :) От тук вече се виждаше цялата долина като на длан. Значи, винаги когато съм минавал по шосейния път долу съм се чудел - дали отгоре няма да върви някаква пътека, която да дава обзор надлъж и нашир? Е - това беше тази пътека :) Но парапетът свърши, а пътеката заби обратно в гората. От тук нататък тя ставаше значително по-обрасла. Шипки и клони се протягаха ниско, опитвайки да си върнат обратно, това което човекът беше взел от тях. На места трудно минавах с голямата раница, която се закачаше във всяка драка. С почивките свалях от себе си по един наръч съчки. От другия далечен рид на Лясково се чуваха ловци. Сериозно гърмяха, дори го избиваха на картечен огън. Това беше един от критериите да избера тази разходка днес - теренът беше труден, на километри наоколо беше абсурдно да припари джип и ловец. Скоро стигнах до още едно място за почивка. Пейките бяха в окаяно състояние, но масата поне стоеше. Чешмата беше пресъхнала. Наблизо беше отлято едно циментово блокче, върху което някога е имало паметна плоча. Следващия половин час се редяха серпентини с газене в шума, когато внезапно пред мен изскочи хижа Момина сълза. Миришеше ми на пушек, да не би хижата да работи?... Не. На простора висеше пране на един човек. В дръвника бяха нахвърляни един кубик дърва. Единия комин димеше - някой може би живееше тук? Всичко беше в окаяно състояние. Тоалетните бяха полусрутени, а самата сграда на хижата беше на ръба на разпада. Параклиса "Св. Никола" изглеждаше здрав отвън, и кой знае как от вътре. Хижата е изоставена от поне 10 години. Преди това е имала ток и вода. В още по-далечното минало се е наричала "Св. Никола" и е била женски концлагер. Тук е била заточена Цола Драгойчева през 1941г. Чешмата в дерето течеше - но не от чучура. Поне отвън пейките бяха наред, та седнах да почина малко. Наближаваше обяд, та обмислях да разпъна една подкрепителна софра. По едно време се разминахме с чичката, който живееше тук. Мина на 2 метра покрай мен и все едно въобще не ме видя. Дали не бях срещнал Родопския призрак? Отказах се да ям тук :) Събрах си багажа и газ към Гонда вода и Безово. Пътеката за Безово е маркирана с червено и започва до трафопоста на Момина сълза. От там се движи стръмно нагоре успоредно на електропровода. Тук се изви страхотен вятър, който люлееше върховете на дърветата. При мен долу беше относителен завет, но есента си показа леко зъбките... След 40 минути съм взел близо 300 метра височина и излизам на разклон. Табелите са леко подвеждащи - тази за Безово сочи нагоре по протежението на електропровода. Там и да е имало пътека някога, сега положението е друго. Реалната пътека подсича склона на 90 градуса отляво. Аз направих един шорткът по склона, който ми костваше към 20 почивки :) Трябваше да хапна на Момина сълза... сега това решение ми излизаше през носа. Прималяваше ми, на всяка трета крачка се спирах и не можех да тръгна. Но вече виждах масивните постройки горе, та впрегнах се и успях да се кача. Още с първите крачки и пак ми замириса на дим. Е, и тук ли? Освен това едната сграда беше боядисана и почти изглеждаше като обитаема... Гонда вода е концлагер за политически затворници, създаден през 1941 г. Просъществува в това си положение около 2-3 години, а след 9-ти септември е бил преустроен в пионерски лагер. Сега някой там живее и си гледа домати и магаре. Параклисът "Св. Илия" почти прилича на параклис. Направих една почитна обиколка и се чудех какво да правя с Безово. Коремът ми вече сериозно стържеше и прогонваше всякакви горски животни. Бях капнал и всякакво желание за разузнаване ми се беше стопило. Рекох си - хапвам и си тръгвам. До обитаемата сграда имаше една здрава масичка с пейки и се разпънах там. Имах материал да вдигна малък банкет, но за обяда си избрах лека диетка от две пакетчета бисквити Белвита и едно Корни. Докато хапвам се чу едно бръмчене и от нищото изкочиха група моторджии. Те бяха първите човешки същества които виждах днес, с изключение на Родопския призрак. Вързахме лек лаф, оправихме посоките. Искаха да слизат към Високата пещ през Момина сълза и категорично не ми повярваха че пътеката е джунглясала отвсякъде :) Те бяха бронирани от глава до пети, та ако не друго - поне ще прокарат пътека :) С хапването възстанових нормалната кръвна захар, силата ми се върна и вече гледах съвсем друго на света. Часът беше към 15. Все още имах много дневна светлина пред мен, а и не си бях харесал място за спане. Това имаше само едно логично развитие - към Безово! :) А тази хижа се оказа че се намира на по-малко от 15 минути от Гонда вода, по почти равен път. На Безово се вихри ремонт. Истински - такъв чрез който наистина се прави нещо. Не просто да е опъната лента с табелка, която да стои до края на света. Трима души боядисваха и чистеха. И с това ми пропадна и последната надежда да намеря диво и призрачно местенце. От Безово тръгваше червена маркировка за Марциганица. Но тя вече е частна вила и там нямаше какво да правя, та си бих кръгома и тръгнах да слизам. Хванах възможността за едно леко отклонение нагоре, от което се разкриха гледки към Мулдавския рид: От там на Гонда вода бях за нула време, от където слизах директно към Високата пещ по синя маркировка. Нямаше да минавам по същия път през Момина сълза. Последва час и половина газене през шума, дълбока до средата на пищяла. Естествено с камъни и всякакви изненади отдолу. Поне пътеката беше широка, минаваше през вековна букова гора. Нямаше джунглести елементи.  Дерето беше в задушен завет. Минах през една работеща чешма, която си беше изненада. До тук единствената вода за над 10 км обикаляне беше на Момина сълза и едно кранче на Гонда вода... Разби ми се представата за Родопите с чешми на всеки завой... От тук надолу влагата рязко промени пейзажа и докара лиани и ниски храсталаци, които правеха ходенето малко по-трудно. На няколко места имаше лимбо под паднали дървета. Към 18 часа бях долу на Високата пещ, а към 19 часа вече пиех втората бира вкъщи :) Не можах да си намеря местенце да се опъна в гората - уж диво, уж изоставено, и все пак - пренаселено. Маркировките бяха адекватни и освежени. Получи се готина разходка - GPS-а казва че съм взел около 13 км с обща денивелация от 1000 метра. Краката ми издържаха, но аз тайно ги тренирах през седмицата - адските задръствания в Пловдив ме свалиха от колата и съм навъртял сумарно около 30 км градско :) Имаше невероятни гледки към долината на река Чая, и от там видях идеи за още 5-6 разходки. Посетих исторически и непознати места. Доволен съм.

Село Чамла се намира близко до село Мугла в Смолянския край. Намира се на около 1600 метра надморска височина. Достъпът до него е труден - 25 км разбит асфалтов път от Смолян до Мугла и след това още 10 км горски път. По официални данни селото е възникнало в края на 19-ти век, когато е било част от мимолетната Тъмръшка република. В края на 70-те години е имало около 170 жители, след което запустява. Но историята на Чамла не спира тогава. През 2001-ва година фондация "Дестинация България" се опитва да превърне селото в "артистична резиденция и еко-селище“. Поради една или друга причина, идеята е изоставена. След тях - през 2004-та година французинът Оливие Люк се заселва там. Остава по-малко от година, но съвсем скоро след него испанецът Оскар Кореа повтаря опита. В последствие и той се маха. От там нататък сезонните дървосекачи използват оцелелите постройки за подслон през лятото, а през останалата част от времето селото е безлюдно. Преди няколко години се замисля около селото да се проведе музикален фестивал. Но идеята е отхвърлена поради причината че физически не можеш да закараш хиляда човека там :) Това са официалните данни, които могат да бъдат намерени в интернет. От тук нататък започваме една виртуална разходка из селото, подкрепена с личните ни впечатления, които на места се различават от официалната информация... В нета пише че селото не е било електроснабдено. Но на практика е имало трафопост, а в къщите се забелязваха следите от изкъртените ел-инсталации. Още от покрайнините му забелязваме допира на "арта" - йей, цветни тухлички. Посреща ни дълга двуетажна постройка. Малките стаички са скромно оборудвани със съвременни боклуци от живота на дърварите. Стените са изографисани с красиви надписи - "не барай", "Краси, остави го както искаш да го намериш", обещания за любов с женските роднини на въпросния Краси, автограф на грамотния "ЖNВКО" от Ракитово. Опаковки от сокчета Cappy, празни туби от масло за моторен трион и веригата на въпросния трион се въргалят навсякъде. Бачковско календарче от 2014-та дава някаква идея за датиране на находките. Следващата къща носи белези от "арт"-а, който се е вихрил в Чамла. Отляво имаме фреска с девойка-охлюв, която е бременна с извънземно. Отдясно имаме драсканица на крокозъбел. Половината къща е срутена. Картони от яйца, консерви и свещи разнообразяват живота на последните обитатели на сградата. Следващата сграда обаче ми обра точките... Поглед отвън само леко намекваше на какво ще попаднем вътре. Шарении по дограмите, че даже и тук-таме оцелели стъкла? На вратата ни посреща много арт рисунка с мишки и гръмотевици. Някой е "тревясал" изкъртените ел-инсталации със зелен спрей, а за останалото нямам думи... Ако някой се е питал какво ще се случи с психодиспансера, ако душевноболните превземат мястото - сигурно нещо такова. Контрастът между стаите е голям. В коридора имаме цапаници в стил "детската градина", а по стаите - обори, заринати с тор, прогнили греди и изкъртена мазилка. На тая стена как само ще ѝ ходи една дъга! Все едно някой е решил да "разведри атмосферата" на мизерия и унищожение с една кофа боя. Излизаме, чудейки се дали не сме поели някое фатално мозъчно изкривяване... В страни от пътя седи единствената външна тоалетна, която видяхме по време на краткото си пребивание в това място. По къщите не намерихме нито тоалетни, нито кухни, нито бани. Много куриозно разпределение на жилищна площ, която по-скоро ме навежда на мисълта за временно обитание, от колкото за постоянно селище. Поредната пригодена къща. Три входа, всеки - водещ до 2-3 малки стаички. На вторите етажи не сме се качвали. Колкото и да сме ненормални, не ни се мре :) Виждат се останки от електрификация - кабелът е старателно свален... Добре де - кой ще бие целия тоя път до тук, за да окраде жицата на 5 къщи? Само бензина дето би го изхабил и колата дето би я потрошил, ще му излязат по-скъпи от 10-те кила мед, които ще "набере"...

И горе-долу това видяхме от село Чамла. В днешно време могат да се видят само 5 къщи, които повече приличат на общежития. Официалните данни сочат че тук са живяли 170 човека.

Не видях къде биха се събрали и половината от това число, но може би доста от селото е изгубено във времето. Не видяхме храм. Не видяхме мегдан, чешма или кладенец. Нямаше зидове на дворове, въпреки обилните равни площи наоколо. Къщите нямаха камини - тук-таме беше оставена дупка за кюмбета. Зимите тук биха били убийствени.

Чувам че в селото е имало детска градина, училище, читалище. За съжаление текущото му състояние е - всичко разградено, останките - превърнати в сезонен дърварски лагер...

[Бележка от автора, 2025 г.]: Тази статия е написана през 2015 г. и отразява младежките ми впечатления от онова време. След получен сигнал от бивши жители на селото, преработих някои от по-острите пасажи. Извинявам се, ако първоначалният тон е засегнал някого.

Устроихме си мега-уикенд в Родопите. С Мартин и Катя обройкахме както винаги хиляда места - Бачковския манастир, село Косово, Пампорово, Смолянския водопад и други смолянски забележителности, и стигнахме чак до транс-граничните села на Мугла и Чамла! :) Да гарнираме тортата с една черешка - къмпинг на отрицателни температури (успешен :) ) и получаваме перфектно балансираното ястие.

За Дания дори не знам от къде да почна. Имаше сблъсък на култури. Имаше странни места и непознати езици. Имаше викинги и живи русалки.
Хората са приветливи и скромни. Почти всички говорят английски по-добре от английската кралица. Каквото питаш - ще ти обяснят. Стереотипът за външния вид е верен - руси коси, сини очи и лунички. Направо да се влюбваш на всяка крачка :) Ремонтите по улиците се извършват не от цигани, ами от викинги. Има и доста имигранти от всякакви други националности. Първото нещо, което ме шокира там беше вело-културата. Навсякъде джиткат колелета. Имат си техни светофари. Някои улици са само за колелета. Вело-алеите им са интегрирани така естествено с всичко, че тези тук които в момента се строят приличат на много жалък опит за лов на маймуни с трици. Там хората се раждат на колела, прохождат на колела, живеят на колела и умират на колела. Имат всякакви приставки за колелата - от детски колички, през бебешки столчета и товарни вагонетки. Единствените два повода да видиш някой да ходи пеша е или ако е турист, или ако си разхожда кучето. Огромни плантации с вело-паркинги пред всеки магазин е обичайната гледка. Хората карат и коли, но може би в случай че имат работа извън града. Копенхаген не е толкова голям. Пеша почти успяхме да го обиколим, а ако си с колело - целия град е твой на тепсия. То и без това цялата им страна е равна като тепсия. Най-високата точка в Дания е планината Мьолехуй със зашеметяващата височина от 170 (!) метра. Поради любовта на датчаните към колелата, сериозен трафик почти няма. Никъде не видях задръстване или въобще на светофар да чакат повече от пет коли. По-голямата част от автомобилите са таксита и автобуси. Автобусите, метрото (2 линии - нищо особено) и градската железница съставят обществения транспорт. Таблата по спирките не са особено информативни, но за сметка на това имат приложение за мобилни телефони, което е върха. Градът и покрайнините са разделени на зони, като билетът зависи колко зони прекосява. Според броя на зоните, билетът може да важи 1-2-3 часа, като през това време с него може да сменяте колкото транспорта искате. Ако пристигате в Дания, вероятно това се случва чрез самолет. До Копенхаген може да използвате две летища. Същинското копенхагенско летище Kastrup (CPH) е най-голямото скандинавско летище и едно от най-старите летища в Европа. Има директна връзка с градския транспорт, но за съжаление от България нямаме редовна линия на там. Второто летище е в шведския град Малмьо (MMX), което отстои на 60 км. Самото летище въобще не е голямо и обслужва по-скоро вътрешни полети и нискотарифни компании. Транспортът от летището до Копенхаген може да е проблем. Aвтобусната комания Neptunbus пуска бусчета след всеки полет на Wizz Air. Задължително си резервирайте онлайн място в автобуса, иначе може да се окаже че места няма. В този случай ще търсите автобусите на Flygbussarna, които пътуват до централната гара на Малмьо през 20-40 минути. И в краен случай, ако гоните разписание и автобус през 40 минути не ви устройва, последният вариант е - такси. След като кацнете ще се сблъскате с датския език. Този език е като смесица между китайски и немски. С преобладващ китайски. Гали ухото като звука от зайче, което бива прегазено от градинска косачка. Четеш го - уж нормален немско-ориентиран език. И като почнат да произнасят думи от по 14 букви с една-единствена сричка... Сериозно, помолихме една мацка да ни прочете заглавията на филмите в планетариума и три пъти повтори нещо, което нямаше нищо общо с това което казваха буквите :) След езика следващия общ куриоз са парите. В Дания се използват датски крони, чийто курс е вързан за еврото. Така средно 1 DKK = 0.26 BGN. Имат банкноти за 50, 100, 200 и 500 крони. Стотинките им са за по-малките деноминации. Дизайнът им е толкова зле, че трябва с лупа да се взираш да намериш къде е числото на паричката. Интересни са едните стотинки с дупка по средата - като пендари :) Цените... Да речем че е скъпо по нашия стандарт. 25 DKK може да струва билет за автобуса (две зони), кафе на улицата, бира или хляб в супермаркета, миниатюрен хотдог от сергия на центъра... Нещо което тук би струвало 1 лев, но като направиш сметката се оказва че струва 6 лева. За вечеря навън пригответе 300 DKK за евтин ресторант. Вход за голяма атракция - зоопарк, аквариум - 170 DKK. Но на датчаните това не им прави впечатление, понеже средната им работна заплата е 2300 EURO... Ако планирате екскурзия за 3-4 дни, можете да спестите доста ако ползвате Copenhagen Card. Тази карта ви дава безплатно пътуване в градския транспорт (иначе - 6 лева и нагоре за билетче!) и безплатен вход в почти всички забележителности, които ще искате да видите. Така ние платихме 590 DKK за картата, а всичките места (+ транспорт) които посетихме биха ни излезли 1270 DKK. Картата уж се продава на много места според сайта им, но на практика най-сигурно ще я намерите в магазините на централна гара. Ако трябва да опиша всичките впечатления от Копенхаген, този пост щеше тепърва да почва :) За това, следва по-интересната част - с местата, които посетихме.

Щабът

Квартирата, която наехме през AirBnb се намираше в покрайнините на Копенхаген. Кварталчето беше китно и спокойно. Малки и средни къщички, накацали от двете страни на уличките - като по филмите. Всяка си има 2-3 паркоместа отпред и двор с полянка. Никакви зарзавати и кокошарници - райграс! :) Няма петли да кукуригат, няма комшии да къртят стени или да режат дърва по цял ден... релакс! Къщата беше оборудвана с всичко необходимо, че дори имаше и уреди и посуда с непознати функции. Кучешката вратичка към градината беше електронна, ширмът имаше дистанционно, подът в баните беше отоплен... Чистота и перфектност.

Централна гара (København H)

Гарата на пръв поглед не изглежда голяма в сравнение с други европейски столици. Част е от мрежата на градската железница (S-tog) и междуградските линии. Има 13 коловоза (намират се под главното сдание), а билети се продават на автоматите пръснати из цялата площ. Магазинчета, закусвални, ресторанти - има си всичко. "7-eleven" е верига малки супермаркети превзели целия Копенхаген, от тукашните най-лесно можете да се снабдите с Copenhagen Card.

Планетариум "Тихо Брахе"

Планетариумът има постоянна експозиция, но повечето хора го посещават заради IMAX киното. Там ежедневно се прожектират десетина филма. На всеки кръгъл час в по-малък салон има прожекции на кратки 3D филми. Впечатлението ми от IMAX-а (където гледахме Journey to Space) е че извитият купул на планетариума, който се ползва за екран въобще не е пригоден за такъв формат филми. Образът излиза крив, но пък... сигурно това му е чара :P Дублажите са на датски, като има опция да си включиш слушалки за английско озвучение. Ако не си носиш слушалки, ще ти продадат такива за 50 DKK. Постоянната експозиция определено е интересна. Макети на Международната Космическа Станция, Хъбъл, Mars Polar Lander, Вояджър и още няколко космически апарата. Устройства летяли в космоса, интерактивни инсталации, игри и училищни стаи. Тук се намира и най-големия истински лунен камък, който е донесен от мисиите Аполо до луната. Билетът за планетариума включва и филм по избор и струва 144 DKK. Ако сте с Copenhagen Card, това ви е безплатно и получавате по 1 филм за всеки 24 часа от картата (ние бяхме със 72-часова карта и имахме 3 безплатни филма)

Кастелет (Kastellet)

Кастелет е военно укрепление във формата на петолъчка. В момента се използва като парк - по алеите тичат хора, разхождат кучета, птички чуруликат и патки плуват във водния ров. Но и същевременно комплексът продължава да функционира като военна територия.

Малката Русалка (Den Lille Havfrue)

Това е първата туристическа дестинация, която медиите са ми набивали в главата :) Още от 90-те години в комиксите на Егмонт България имаше игри и томболи за екскурзия до там. Е, 20 години по-късно най-после видяхме тая русалка :) Еми... малка статуйка е, нищо особено. През годините от както е там, статуята е видяла доста вандализъм и политически активизъм. Три пъти са и рязали главата, два пъти - ръцете и един път са я взривявали с динамит. Обличали са я в бурка и са я боядисвали безброй пъти.

Фонтанът на Гефьон (Gefionspringvandet)

Гефьон е богиня на плодородието. Във фонтана тя е изобразена с няколко огромни бика, теглещи плуг, с който разорава морето за да направи място за датските острови. Най-големия фонтан който видяхме - по грандиозност се напъва да стигне римските фонтани... Естествено на площада отпред постоянно се изливаха автобуси с китайски туристи-клонинги :)

Новото пристанище (Nyhavn)

Това е мястото, което ще видите на най-много картички от Копенхаген :) Името "ново пристанище" идва малко не на място, понеже целия град е разоран от десетки канали, всеки от които е паркинг за милиони лодки и яхти. Важно за датската култура е че през последните 10 века те са били нация от мореплаватели и търговци. В територията на страната се включват над 400 именувани острови, от които поне 70 са населени. От Новото Пристанище през половин час тръгват разходки с лодки. Цялата разходка трае около един час и минава няколко километра канали. Удряте си главите в няколко от по-ниските мостове и лодката остъргва боята в по-острите завои. Маршрутът излиза в по-големи канали и заливи, минава покрай Операта (тя си има своя собствена стоянка :) и покрай статуята на Малката Русалка. Цената на такава разходка е около 25 DKK, но е безплатна с Copenhagen Card.

Църквата на нашия спасител (Vor Frelsers Kirke)

Църквата е най-известна с кулата си със спираловидно стълбище. То се извисява на 90 метра височина и е едно от най-високите места в Копенхаген. Съответно и гледката отгоре е златна :) За да стигнете до върха трябва да започнете катеренето по тясно дървено стълбище. Под "тясно" имам предвид че слизащ и изкачващ се човек могат да се разминат само ако си свалят раниците, и дори и тогава това ще бъде доста интимно преживяване :) Слава богу, веднъж излезете ли над нивото на покрива, стълбището излиза отвън. Става малко по-широко, проветрено и започват гледките. Църквата има концертен карийон - комплекс от 48 камбани, свирещи в 4 октави. Те свирят различна мелодия на всеки час. И за да е пълна музикалната картинка, трябва да добавим и органът, изграден от над 4000 тръби. Да - църквата изнася концерти :) По 15-20 на година с неделните служби. Билетът за изкачване на кулата струва 30-40 DKK, но влиза в списъка на безплатните атракции в Copenhagen Card.

Experimentarium City

Експериментариумът представлява едно огромно хале, изпълнено с експонати демонстриращи различни физични закони, химични реакции, изобретения и технологии. Започва с няколко игри в стил "бързи-смели-сръчни", след което захапва яко на тема наука и техника. Може да видите как се движат на вълни опънатите струни на китарата, да направите музика с орган, задвижван с газова горелка, да си играете с ветрогенератори и колелета произвеждащи електрическа енергия... Цялата работа е направена семпло - за деца. За децата не знам, но мен можете да ме оставите там с храна и вода и да ме приберете на другия ден :) А децата... вкарайте някое там и ви гарантирам, че доста ще се запали. Така се произвежда учена нация, не с чалга и цигари. Входът струваше 140 DKK, безплатен с Copenhagen Card.

Аквариум "Синята планета" (Den Blå Planet)

Отворен през 2013-та година аквариумът показва над 53 експоната, разделени в 5 главни отсека - дъждовна гора, големите африкански езера, еволюция и адаптация, студени води и топлите морета. До всяко аквариумче има информационно табло за видовете и средата им на обитание. Данните са на датски, шведски и английски и са повече от подробни. На няколко места имаше игри за децата и маси за пикник. Черешката на тортата е огромния резервоар на акулите, в който се влиза от страни през стъклен тунел. Целия аквариум беше представен по суперски начин и печели място в личното ми Топ 3 на зоо-изложения :) Пред нас нахраниха пираните. Момичето поне 15 минути обяснява на датски разни факти, а после специално ни обърна внимание на английски за нашата групичка. Всъщност пираните са страхливи риби и нападат само мъртва плячка и леш. "Викаме им кокошките" казва мацката :) Билетът за това чудо на чудесата струва 170 DKK, безплатен с Copenhagen Card.

Spiseloppen

След толкова много културно-масови дейности, време е да преминем и към някоя по-деликатесна :) Търсихме евтино ресторантче и Trip Advisor ни прати в Християния. Самата Християния е хипарски квартал, възникнал през 70-те години с претенцията да е самоуправляващ се "град в града". Обстановката е доста съмнителна и нощно време е добре човек да следи дали бъбреците му не са напуснали случайно тялото. Така че бяхме много приятно изненадани да попаднем на това прекрасно ресторантче. Вечеря на свещи, приглушено осветление, гости в ризи и сака чакащи ред за маса. Невероятна еленска пържола. Бих отишъл пак :)

Копенхагенски зоопарк (København Zoo)

Зоопаркът е един от най-старите в Европа и се помещава на цели 11 хектара площ. По средата е разделен от булевард Roskildevej, под който се минава с тунел. Има дървена наблюдателна кула, подобна по дизайн на Айфеловата кула. Животинските видове са разнообразни, включват и единствената в Европа експозиция на тазманийски дяволи. Много хабитати предлагат гледка отвън и отвътре. Така примерно слоновете имат обширна отворена площ, но също така и внушителна вътрешна - с модерен остъклен таван. Пред нас хранеха тюлените, което си беше зрелище. Посетителите оставят велосипедите отвън, където се получава нещо като велосипедна гора, а за вътре си взимат ръчни колички, в които си теглят багажа и децата :) Пред закритите експозиции обикновено има паркинг за детски колички и там е зрелище :) Копенхагенският зоопарк преди време се прочу в медиите в отрицателна светлина с коленето на жирафа Мариус. Бяхме си приготвили вилиците и ножовете за жирафски вратни пържоли, но следващото колене на жираф нямало да бъде преди коледа. Билетът за зоопарка струва 170 DKK и влиза безплатно в Copenhagen Card. Билетът за наблюдателницата се плаща отделно и мисля че беше около 50 DKK.

Цистерните (Cisternerne)

Цистерните едно време са били част от водоснабдителната мрежа на града. Прокопани в средата на 19-ти век и са били действащи до 1981 г. След това са били пресушени и от тогава насам се използват за концерти, изложби и други събития. Влиза се през две стъклени пирамиди в парка пред зоопарка. В голямата пещера акустиката е убиец и съответно ееричната музика, която се върти кара да ти настръхнат космите на ръцете. Билетът струва 50 DKK и това бяха най-яките 50 крони похарчени извън Copenhagen Card :)

Бирарията Карлсберг (Visit Carlsberg)

Посетителския тур е доста нашумяла атракция за Копенхаген. Показва процеса в правенето на бирата, история на пивоварството и елементи от ежедневието на бираджиите. Има музей с хиляди бутилки от целия свят, включително и няколко реда български бири :) Интересно че на бутилки от ранното начало на 20-ти век могат да се забележат свастики, и то дори това е било доста употребяван елемент. Свастиката всъщност е предмет-талисман носещ щастие и добро, но нацистите са изопачили символа. Или просто партията е обичала да пие Карлсберг, понеже този символ краси повечето им бутилки от преди нацистките години :) Билетът струва 90 DKK и включва две малки бири :) Безплатен с Copenhagen Card. Ако си падате по бирен туризъм, препоръчвам ви и музея на Загорка в Стара Загора :)

Кръглата Кула (Rundetårn)

Кръглата кула е един от най-отличителните знаци на Копенхаген. Построена за обсерватория през 17-ти век, и използвана и до днес. До върха се стига по уникален спираловиден коридор без стълби. Цар Петър Велики е изкачил кулата на кон, теглейки карета с царицата отзад. Централното ядро е кухо и се е използвало като кота нула при триангулачното измерване на държавата. С височината си от 34 метра, сградата е била небостъргач за времето си. Обсерваторията е действаща и в сегашно време, но Копенхаген доста се е разрастнал от едно време и вече светлините от града много пречат за нощните наблюдения. Билетът струва 25 DKK и е безплатен с Copenhagen Card. Освен това, кулата е една от малкото атракции работещи след 17 часа, така че е идеална за уплътняване на времето и наслаждаване на залеза от високо.

Замъкът Розенборг (Rosenborg Slot)

Розенборг е ренесансов замък, построен през 17-ти век за лятна провинциална резиденция на крал Кристиян IV. Замъкът е сравнително малък отвън, но богат отвътре. Два етажа, всеки от които състоящ се от около десетина стаи, огромна тронна зала най-отгоре и съкровищница в мазето са на разположението на туристите. Всяка стая е обазаведена в характерен за нея си стил. Така могат да бъдат наречени "огледалната стая", "мраморната стая", "синята стая" и т.н. Пред двореца има стража, която се сменя със скромна церемония в 12 часа на обяд. Голяма част от съкровищницата е отделена за колекция от предмети изработени от слонова кост. Това е било хоби на висшата класа и в една от горните стаи има изложен струг за слонова кост, където са изработени някои от артефактите. В най-дълбоката съкровищница се влиза през 40-сантиметрова противоатомна врата - вътре са изложени царските бижута и корони. Билетът струва 90 DKK и е безплатен с Copenhagen Card. ------------ Ами... това е. Останаха доста места, които не можахме да видим - Тиволи, Копенхагенския музей, Природонаучния музей, още замъци и пристанища... Мислех че Копенхаген ще се окаже скучен град, а за мен нямаше и минутка скука и покой :) Имам чувството че добре оползотворихме ограниченото си време там, а и дори набелязахме точки за следващия път ;)