Тази събота щяхме да се разходим до един от близките до Пловдив водопади, станал много популярен в последно време - Лястовичия вир.

Модерно е всеки бизнес да си има природна атракция. Дали скала с яка гледка, дали беседки край реката, дали легенда или екопътека. От няколко месеца насам ме заливат рекламите на екопътека Чилингира, та рекох да видя за какво става въпрос :)

Чудно как за местата, които са ми най-близки пиша най-малко. А националното значение на Богородичната стъпка се вижда още по големите кафеви табели, които са ѝ посветили по асфалтовия път към Баните.

Около Брястово имах толкова много набелязани места, че не знаех от къде да почна :) Беше ясно че първото посещение в района ще е по-скоро проучвателно. Нахвърлих 2-3 бързи цели - Гарваница, Градушката църква и Голямото кале. Използвах и момента да се видя за първи път след извънредното положение с един приятел от Първомай. За деня щяхме да посетим доста тракийски светилища, едно кале и щяхме да минем по чудесна туристическа пътека.

Очертаваше се това да е последната разходка за мнооогоо дълго време напред. Бяхме направили уговорката с Краси още края на февруари. Дестинацията - хижа Козя Стена. Участници - стотици хора :) (Които естествено се свиха до 4мата основни заподозряни :) ) Когато в началото на март се заговори за извънредни положения, се притеснихме, но мерките все още бяха само на чертожната дъска. Все пак - бърз телефон до хижата - "Да, работим, заповядайте, няма проблем!" Отиваме! :)