Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса :) Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак :)

Планът беше готов още преди няколко седмици, но продължителни валежи го бяха отлагали вече достатъчно брой пъти. За това пък цялата тази седмица се порадвахме на слънце и жеги, които трябваше да са изсушили горските пътечки. Прогнозите бяха за "лек дъжд", които после били увеличени на оранжев код за цялата област, но това го разбрахме чак след като се прибрахме :)

След много уморителна работна седмица реших че е време да прочистя чакрите с някой садо-мазохизъм и Веско веднага се включи с подходящото предложение - връх Орфей. Има спорове за името му - според картите той се казва Широколъшки снежник, според хората - Карлъка, а според една нова мраморна плоча - Орфей. Но едно е 100% сигурно - върхът е висок 2188 метра и е най-високото място в Родопите, където човек може да се качи легално :) Голям Перелик е само 3 метра по-висок, но той е разрешен само за военни с големи кучета.

Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав - моя милост и бай Веско :) Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.

Нямахме дестинация. Уикендът за мен дойде изневиделица. Цялата работна седмица при мен мина в едно безкрайно подпиране на къщичка от карти, която някои хора наричат "проект". Докато така се изнизваха дните един по един внезапно се оказа че за днес нямах аларма будилник в 6 сутринта. Това означаваше едно - някак си се бях телепортирал в съботата :) Без план и идея.