Бях хвърлил око на района около Ивайловград от преди много време. От векове насам това е било гранична зона, пазена от важни крепости. Очаквахме да попаднем на находки от всички епохи. Само на 30 км от там се намира Одрин - столицата на Одриското царство - град, преживял над 15 големи битки и обсади. Константинопол - "непревземаемият град" - столицата на източната Римска империя, също се намирала сравнително близо по географските стандарти.
Същият този граничен статус гарантираше и друго. До скоро достъпът до набелязаните обекти е бил труден. Някои от тях са били зад граничен кльон. Щяхме да видим диви девствени места, почти недокоснати от боклуците и унищожението на съвременните цивилизации. Големите градове, от които идвахме оставаха далече зад нас... "Далече" е другата причина, поради която дълго време отлагах Ивайловградския регион. Тук трябваше да се дойде за повече време, каквото се отвори по Великденските празници. Но с празници или без, ние пак го направихме бързо - на две на три :)

Съдържание

1. Крепост Родостица
2. Вила Армира
3. Крепост Лютица
4. Църква "Св. Димитър", с. Сив Кладенец
5. Крепост Констанция - Симеоновград

Стара Загора е един от древните градове в света. Най-ранните следи от цивилизация се отнасят към края на 7-то хилядолетие пр. н. е. Намерени са останки от всички епохи, но едни от най-запазените следи - каквито продължават да се откриват при строежа на всяка съвременна сграда, са от античния Рим. Всички тези са добре проучени и документирани.
Случайно попаднах на един добре разработен обект, за който не можах да намеря почти никаква информация.

Калоянов връх над Марково е дестинация за бърза, но панорамна разходка около Пловдив. Като бонус (или за мен - основна цел :) ) на разходката може да се добави и Калояновото кале съвсем наблизо.

Планът за деня беше амбициозен - да посетим няколко крепости и тракийски светилища, разположени близко едно до друго в Пещерския край. След като свършим, ако имаше още ден пред нас - да минем през няколко по-известни градски забележителности пак там. А пък ако останеше още повече време, имах няколко жокера в ръкава. Да, ама не :)

Бай Весо си забрави гетите. Така започна каръкът, който ни гони три дни. Третомартенската забежка мина под наслова на трите К-та: Карък, Кал и Киша :)