Едно от обещанията си, които не успявам да спазя е че всеки път "този път" ще ми е последния на Рилските езера :)

Бях се зарекъл че ще се върна обратно във Виена, и ето че след няколко месеца планиране изпълних заканата си :)

Планът беше готов още преди няколко седмици, но продължителни валежи го бяха отлагали вече достатъчно брой пъти. За това пък цялата тази седмица се порадвахме на слънце и жеги, които трябваше да са изсушили горските пътечки. Прогнозите бяха за "лек дъжд", които после били увеличени на оранжев код за цялата област, но това го разбрахме чак след като се прибрахме :)

Нямахме дестинация. Уикендът за мен дойде изневиделица. Цялата работна седмица при мен мина в едно безкрайно подпиране на къщичка от карти, която някои хора наричат "проект". Докато така се изнизваха дните един по един внезапно се оказа че за днес нямах аларма будилник в 6 сутринта. Това означаваше едно - някак си се бях телепортирал в съботата :) Без план и идея.

Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав - моя милост и бай Веско :) Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.