Скоро се очаровах от разходката от Нареченски бани до Зареница. Теренът предлагаше комбинация от изкъртваща (за мен) денивелация и панорамни гледки, които ме накараха да се върна в търсене на още :)

Някак си последните няколко месеца се разболях от остра липса на вдъхновение. Трябваше вече спешно да взема едно хапче, което да ме излекува - пещера Утробата :) Пазех си това лекарство за тежки случаи и ето, че времето му дойде.

3 дни по-късно колената ми спряха да се подкосяват :)
Чудно защо крепостта Зареница не е в Топ 5 на туристическите обекти в околията. Може би заради изкъртващите 650 метра денивелация? Заради обраслите и трудно проходими пътеки? Заради липсващата или объркваща маркировка? Тези неща ми гарантираха бягство от всякакви тълпи за деня :)

Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса :) Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак :)

Искаше ми се да направя нещо по-дълго от еднодневка по Рила или Пирин. Това са планини, които често остават встрани от мен. Но за една такава многодневна разходка групата трябва да се движи с еднакво темпо и да е с приблизително еднаква издържливост. И точно в същия момент се включи Краси със същото желание за садо-мазохизъм :) С него се движим горе-долу еднакво бавно (със скоростта на упоен охлюв) и сме с еднаква издържливост (като упоен охлюв). Чудесно, решихме го :)