Нямахме дестинация. Уикендът за мен дойде изневиделица. Цялата работна седмица при мен мина в едно безкрайно подпиране на къщичка от карти, която някои хора наричат "проект". Докато така се изнизваха дните един по един внезапно се оказа че за днес нямах аларма будилник в 6 сутринта. Това означаваше едно - някак си се бях телепортирал в съботата :) Без план и идея.

Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав - моя милост и бай Веско :) Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.

След много уморителна работна седмица реших че е време да прочистя чакрите с някой садо-мазохизъм и Веско веднага се включи с подходящото предложение - връх Орфей. Има спорове за името му - според картите той се казва Широколъшки снежник, според хората - Карлъка, а според една нова мраморна плоча - Орфей. Но едно е 100% сигурно - върхът е висок 2188 метра и е най-високото място в Родопите, където човек може да се качи легално :) Голям Перелик е само 3 метра по-висок, но той е разрешен само за военни с големи кучета.

На някои места просто им идва времето. То се случва точно когато трябва - нито по-рано, нито по-късно. Така стана и с екопътека "Бели Искър". Тя стоеше в списъка ми от поне 5 години. Имах много възможности да я посетя, но за щастие все нещо излизаше... Защо за щастие? :)

Целта за деня беше съвсем друга. Цялата предна вечер сверявах картите и навигациите към крепостта до село Манолово. Интересни снимки от интернет, обещаващо точни координати - имаше всички признаци за успеваемост и прекъсване на серията лош късмет, която ме беше обхванала от едно време насам. Да, ама не :)