Последният уикенд с хубаво време за годината не трябва да се прахосва :) Имах друга работа сутринта, но смогнах да си начертая една разходка-полудневка в околностите на Пловдив.

Ще ви разкажа за едно от най-чудните места в Родопите. Място, не свързано с покоряване на върхове, а напротив - място, където човек първо трябва да покори себе си, за да го достигне :) Също така и място, което не е за всеки - виждал съм здрави и прави мъже да се отказват на броени метри... Караджов камък :)

Рядко ми се случва да се събудя напълно наспан и свеж като краставичка. Зле беше когато погледнах към часовника и видях числата 06:30 :) Някак си вътрешно хич не ме свърташе - все едно се събудих с 3 автоматични кафета в кръвта :) Нямах планове да ходя никъде днес. Пороищата и наводненията вчера и онзи ден сигурно бяха разкаляли всяка пътека и събудили всеки комар. Още повече че прогнозите за днешния ден бяха същите като предните - месечните норми за дъжд, изляни в няколко часа... За това когато през прозореца ми се ококори едно голямо жълто слънце въобще и не чаках повече :)

Рядко участвам в организирани културно-пешеходно-масови прояви. Но някак си четвъртият ежегоден поход "Асеновградски върхове и пътеки" съвпадна с дупка в графика ми. И още повече - направи ми впечатление добрата организация. Събитието беше обявено три месеца предварително, и всичко беше ясно - разписание с различни опции за двата дни, маршрути, GPS тракове... Бяха организирани бусове за извозване на багаж и хора - безплатно! :)

Преживявали ли сте пътуване във времето? Мигаш с очи - затваряш ги в един момент от време и с отварянето им в следващия момент са изминали 10 часа време :) Така ми се отрази изминатия километраж по време на първия ден от похода "Асеновградски върхове и пътеки"