Скоро се очаровах от разходката от Нареченски бани до Зареница. Теренът предлагаше комбинация от изкъртваща (за мен) денивелация и панорамни гледки, които ме накараха да се върна в търсене на още :)

Време беше да проведа една теренна терапия в шарената атмосфера на есенната гора. А то само какъв маршрут си харесах - 10 км разходка с около 800 м изкачване - от Баташкото село Нова Махала до връх Баташки Снежник 2080 м. След това щях да проведа една бивачна терапия някъде по пътя и така да завърша пълен цикъл на лечение от седмичните бесове :)

3 дни по-късно колената ми спряха да се подкосяват :)
Чудно защо крепостта Зареница не е в Топ 5 на туристическите обекти в околията. Може би заради изкъртващите 650 метра денивелация? Заради обраслите и трудно проходими пътеки? Заради липсващата или объркваща маркировка? Тези неща ми гарантираха бягство от всякакви тълпи за деня :)

След много уморителна работна седмица реших че е време да прочистя чакрите с някой садо-мазохизъм и Веско веднага се включи с подходящото предложение - връх Орфей. Има спорове за името му - според картите той се казва Широколъшки снежник, според хората - Карлъка, а според една нова мраморна плоча - Орфей. Но едно е 100% сигурно - върхът е висок 2188 метра и е най-високото място в Родопите, където човек може да се качи легално :) Голям Перелик е само 3 метра по-висок, но той е разрешен само за военни с големи кучета.

Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав - моя милост и бай Веско :) Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.