Остров Капри - върха на каприза, мястото, където всяка снимка се превръща в картичка... Мислех да оставя снимките да говорят и да не ви занимавам с душевните си словоизляяния :) Но няма да ви се размине :)

Рядко ми се случва да се събудя напълно наспан и свеж като краставичка. Зле беше когато погледнах към часовника и видях числата 06:30 :) Някак си вътрешно хич не ме свърташе - все едно се събудих с 3 автоматични кафета в кръвта :) Нямах планове да ходя никъде днес. Пороищата и наводненията вчера и онзи ден сигурно бяха разкаляли всяка пътека и събудили всеки комар. Още повече че прогнозите за днешния ден бяха същите като предните - месечните норми за дъжд, изляни в няколко часа... За това когато през прозореца ми се ококори едно голямо жълто слънце въобще и не чаках повече :)

Съботата дойде без план и настроение. Не знаех какво ми се прави :) Едно беше сигурно - неделята - утре, щяхме да правим разходка-еднодневка до х. Рай с колегите - изкъртващи 20 км, за които ако преживеем, може и да прочетете в този блог :) Но съботата преди това - а, де? Хем не ми се мореше, хем не ми се и седеше. За това решението дойде от сутрешното кафе. Няколко дестинации минаха през мен, отхвърлени до една. Тази изкъртваща, онази скучна... угода нямах :)

Този ден ни тръгна на комерсиални обекти. Скачахме от една сергия за магнити на следващата. Но неочаквано се озовахме при нещо ново! Сергия за... светещи прилепчета! :)

Някак си последните няколко месеца се разболях от остра липса на вдъхновение. Трябваше вече спешно да взема едно хапче, което да ме излекува - пещера Утробата :) Пазех си това лекарство за тежки случаи и ето, че времето му дойде.