Началото на нашата великденска разходка поставихме с крепостта Асара край Николаево.
Въпреки че се намира едва на 200 метра от главния подбалкански път, никъде няма да видите табели или знаци. От пътя трябва да слезете на стария път за Стара Загора и веднага да отбиете за Димовци (отново без табели). От този път почти веднага трябва да хванете черен път в дясно (отново без табели). Сложил съм GPS координати на края на този пост.

Съвсем скоро - през 2017 г - са били извършени разкопки на римска вила рустика край Гурковското село Конаре. Тъй като пътят ни минаваше съвсем наблизо, решихме да хвърлим едно око :)

Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата - главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи "Р Е С Т О Р А Н Т", кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това - друг път :) Целта ни за днес беше крепост "Градище", намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.

За Христовския водопад има два пътя. Ако идвате от Елена и влизате в махала Руховци, веднага можете да свиете в дясно по табелата за няколко къщи за гости. Там карате до където можете, след което има маркирана пешеходна пътека (ще сложа GPS координати на края на този пост). Пътеката е много кратка и излиза върху една отвесна скала на 50 метра над водопада. Реката е издълбала каньон с на места внушителни остри ръбове.

Зарит под едва няколко сантиметра пръст и почва съвсем близо до Велико Търново лежи древният град Никополис ад Иструм. Макар да се намира в централната равна част на Дунавската равнина, до него не се стига лесно. Асфалтът по отбивката е почти унищожен - купчина брони на коли стоят като предупреждение към нищо неподозиращия турист :) По-добре да се заобиколи през село Никюп. Пътят от там не е кой знае колко по-добър, но поне кратерите са по-плитки от колата ви.