Щабът

Квартирата, която наехме през AirBnb се намираше в покрайнините на Копенхаген. Кварталчето беше китно и спокойно. Малки и средни къщички, накацали от двете страни на уличките - като по филмите. Всяка си има 2-3 паркоместа отпред и двор с полянка. Никакви зарзавати и кокошарници - райграс! :) Няма петли да кукуригат, няма комшии да къртят стени или да режат дърва по цял ден... релакс! Къщата беше оборудвана с всичко необходимо, че дори имаше и уреди и посуда с непознати функции. Кучешката вратичка към градината беше електронна, ширмът имаше дистанционно, подът в баните беше отоплен... Чистота и перфектност.

Централна гара (København H)

Гарата на пръв поглед не изглежда голяма в сравнение с други европейски столици. Част е от мрежата на градската железница (S-tog) и междуградските линии. Има 13 коловоза (намират се под главното сдание), а билети се продават на автоматите пръснати из цялата площ. Магазинчета, закусвални, ресторанти - има си всичко. "7-eleven" е верига малки супермаркети превзели целия Копенхаген, от тукашните най-лесно можете да се снабдите с Copenhagen Card.

Планетариум "Тихо Брахе"

Планетариумът има постоянна експозиция, но повечето хора го посещават заради IMAX киното. Там ежедневно се прожектират десетина филма. На всеки кръгъл час в по-малък салон има прожекции на кратки 3D филми. Впечатлението ми от IMAX-а (където гледахме Journey to Space) е че извитият купул на планетариума, който се ползва за екран въобще не е пригоден за такъв формат филми. Образът излиза крив, но пък... сигурно това му е чара :P Дублажите са на датски, като има опция да си включиш слушалки за английско озвучение. Ако не си носиш слушалки, ще ти продадат такива за 50 DKK. Постоянната експозиция определено е интересна. Макети на Международната Космическа Станция, Хъбъл, Mars Polar Lander, Вояджър и още няколко космически апарата. Устройства летяли в космоса, интерактивни инсталации, игри и училищни стаи. Тук се намира и най-големия истински лунен камък, който е донесен от мисиите Аполо до луната. Билетът за планетариума включва и филм по избор и струва 144 DKK. Ако сте с Copenhagen Card, това ви е безплатно и получавате по 1 филм за всеки 24 часа от картата (ние бяхме със 72-часова карта и имахме 3 безплатни филма)

Кастелет (Kastellet)

Кастелет е военно укрепление във формата на петолъчка. В момента се използва като парк - по алеите тичат хора, разхождат кучета, птички чуруликат и патки плуват във водния ров. Но и същевременно комплексът продължава да функционира като военна територия.

Малката Русалка (Den Lille Havfrue)

Това е първата туристическа дестинация, която медиите са ми набивали в главата :) Още от 90-те години в комиксите на Егмонт България имаше игри и томболи за екскурзия до там. Е, 20 години по-късно най-после видяхме тая русалка :) Еми... малка статуйка е, нищо особено. През годините от както е там, статуята е видяла доста вандализъм и политически активизъм. Три пъти са и рязали главата, два пъти - ръцете и един път са я взривявали с динамит. Обличали са я в бурка и са я боядисвали безброй пъти.

Фонтанът на Гефьон (Gefionspringvandet)

Гефьон е богиня на плодородието. Във фонтана тя е изобразена с няколко огромни бика, теглещи плуг, с който разорава морето за да направи място за датските острови. Най-големия фонтан който видяхме - по грандиозност се напъва да стигне римските фонтани... Естествено на площада отпред постоянно се изливаха автобуси с китайски туристи-клонинги :)

Новото пристанище (Nyhavn)

Това е мястото, което ще видите на най-много картички от Копенхаген :) Името "ново пристанище" идва малко не на място, понеже целия град е разоран от десетки канали, всеки от които е паркинг за милиони лодки и яхти. Важно за датската култура е че през последните 10 века те са били нация от мореплаватели и търговци. В територията на страната се включват над 400 именувани острови, от които поне 70 са населени. От Новото Пристанище през половин час тръгват разходки с лодки. Цялата разходка трае около един час и минава няколко километра канали. Удряте си главите в няколко от по-ниските мостове и лодката остъргва боята в по-острите завои. Маршрутът излиза в по-големи канали и заливи, минава покрай Операта (тя си има своя собствена стоянка :) и покрай статуята на Малката Русалка. Цената на такава разходка е около 25 DKK, но е безплатна с Copenhagen Card.

Църквата на нашия спасител (Vor Frelsers Kirke)

Църквата е най-известна с кулата си със спираловидно стълбище. То се извисява на 90 метра височина и е едно от най-високите места в Копенхаген. Съответно и гледката отгоре е златна :) За да стигнете до върха трябва да започнете катеренето по тясно дървено стълбище. Под "тясно" имам предвид че слизащ и изкачващ се човек могат да се разминат само ако си свалят раниците, и дори и тогава това ще бъде доста интимно преживяване :) Слава богу, веднъж излезете ли над нивото на покрива, стълбището излиза отвън. Става малко по-широко, проветрено и започват гледките. Църквата има концертен карийон - комплекс от 48 камбани, свирещи в 4 октави. Те свирят различна мелодия на всеки час. И за да е пълна музикалната картинка, трябва да добавим и органът, изграден от над 4000 тръби. Да - църквата изнася концерти :) По 15-20 на година с неделните служби. Билетът за изкачване на кулата струва 30-40 DKK, но влиза в списъка на безплатните атракции в Copenhagen Card.

Experimentarium City

Експериментариумът представлява едно огромно хале, изпълнено с експонати демонстриращи различни физични закони, химични реакции, изобретения и технологии. Започва с няколко игри в стил "бързи-смели-сръчни", след което захапва яко на тема наука и техника. Може да видите как се движат на вълни опънатите струни на китарата, да направите музика с орган, задвижван с газова горелка, да си играете с ветрогенератори и колелета произвеждащи електрическа енергия... Цялата работа е направена семпло - за деца. За децата не знам, но мен можете да ме оставите там с храна и вода и да ме приберете на другия ден :) А децата... вкарайте някое там и ви гарантирам, че доста ще се запали. Така се произвежда учена нация, не с чалга и цигари. Входът струваше 140 DKK, безплатен с Copenhagen Card.

Аквариум "Синята планета" (Den Blå Planet)

Отворен през 2013-та година аквариумът показва над 53 експоната, разделени в 5 главни отсека - дъждовна гора, големите африкански езера, еволюция и адаптация, студени води и топлите морета. До всяко аквариумче има информационно табло за видовете и средата им на обитание. Данните са на датски, шведски и английски и са повече от подробни. На няколко места имаше игри за децата и маси за пикник. Черешката на тортата е огромния резервоар на акулите, в който се влиза от страни през стъклен тунел. Целия аквариум беше представен по суперски начин и печели място в личното ми Топ 3 на зоо-изложения :) Пред нас нахраниха пираните. Момичето поне 15 минути обяснява на датски разни факти, а после специално ни обърна внимание на английски за нашата групичка. Всъщност пираните са страхливи риби и нападат само мъртва плячка и леш. "Викаме им кокошките" казва мацката :) Билетът за това чудо на чудесата струва 170 DKK, безплатен с Copenhagen Card.

Spiseloppen

След толкова много културно-масови дейности, време е да преминем и към някоя по-деликатесна :) Търсихме евтино ресторантче и Trip Advisor ни прати в Християния. Самата Християния е хипарски квартал, възникнал през 70-те години с претенцията да е самоуправляващ се "град в града". Обстановката е доста съмнителна и нощно време е добре човек да следи дали бъбреците му не са напуснали случайно тялото. Така че бяхме много приятно изненадани да попаднем на това прекрасно ресторантче. Вечеря на свещи, приглушено осветление, гости в ризи и сака чакащи ред за маса. Невероятна еленска пържола. Бих отишъл пак :)

Копенхагенски зоопарк (København Zoo)

Зоопаркът е един от най-старите в Европа и се помещава на цели 11 хектара площ. По средата е разделен от булевард Roskildevej, под който се минава с тунел. Има дървена наблюдателна кула, подобна по дизайн на Айфеловата кула. Животинските видове са разнообразни, включват и единствената в Европа експозиция на тазманийски дяволи. Много хабитати предлагат гледка отвън и отвътре. Така примерно слоновете имат обширна отворена площ, но също така и внушителна вътрешна - с модерен остъклен таван. Пред нас хранеха тюлените, което си беше зрелище. Посетителите оставят велосипедите отвън, където се получава нещо като велосипедна гора, а за вътре си взимат ръчни колички, в които си теглят багажа и децата :) Пред закритите експозиции обикновено има паркинг за детски колички и там е зрелище :) Копенхагенският зоопарк преди време се прочу в медиите в отрицателна светлина с коленето на жирафа Мариус. Бяхме си приготвили вилиците и ножовете за жирафски вратни пържоли, но следващото колене на жираф нямало да бъде преди коледа. Билетът за зоопарка струва 170 DKK и влиза безплатно в Copenhagen Card. Билетът за наблюдателницата се плаща отделно и мисля че беше около 50 DKK.

Цистерните (Cisternerne)

Цистерните едно време са били част от водоснабдителната мрежа на града. Прокопани в средата на 19-ти век и са били действащи до 1981 г. След това са били пресушени и от тогава насам се използват за концерти, изложби и други събития. Влиза се през две стъклени пирамиди в парка пред зоопарка. В голямата пещера акустиката е убиец и съответно ееричната музика, която се върти кара да ти настръхнат космите на ръцете. Билетът струва 50 DKK и това бяха най-яките 50 крони похарчени извън Copenhagen Card :)

Бирарията Карлсберг (Visit Carlsberg)

Посетителския тур е доста нашумяла атракция за Копенхаген. Показва процеса в правенето на бирата, история на пивоварството и елементи от ежедневието на бираджиите. Има музей с хиляди бутилки от целия свят, включително и няколко реда български бири :) Интересно че на бутилки от ранното начало на 20-ти век могат да се забележат свастики, и то дори това е било доста употребяван елемент. Свастиката всъщност е предмет-талисман носещ щастие и добро, но нацистите са изопачили символа. Или просто партията е обичала да пие Карлсберг, понеже този символ краси повечето им бутилки от преди нацистките години :) Билетът струва 90 DKK и включва две малки бири :) Безплатен с Copenhagen Card. Ако си падате по бирен туризъм, препоръчвам ви и музея на Загорка в Стара Загора :)

Кръглата Кула (Rundetårn)

Кръглата кула е един от най-отличителните знаци на Копенхаген. Построена за обсерватория през 17-ти век, и използвана и до днес. До върха се стига по уникален спираловиден коридор без стълби. Цар Петър Велики е изкачил кулата на кон, теглейки карета с царицата отзад. Централното ядро е кухо и се е използвало като кота нула при триангулачното измерване на държавата. С височината си от 34 метра, сградата е била небостъргач за времето си. Обсерваторията е действаща и в сегашно време, но Копенхаген доста се е разрастнал от едно време и вече светлините от града много пречат за нощните наблюдения. Билетът струва 25 DKK и е безплатен с Copenhagen Card. Освен това, кулата е една от малкото атракции работещи след 17 часа, така че е идеална за уплътняване на времето и наслаждаване на залеза от високо.

Замъкът Розенборг (Rosenborg Slot)

Розенборг е ренесансов замък, построен през 17-ти век за лятна провинциална резиденция на крал Кристиян IV. Замъкът е сравнително малък отвън, но богат отвътре. Два етажа, всеки от които състоящ се от около десетина стаи, огромна тронна зала най-отгоре и съкровищница в мазето са на разположението на туристите. Всяка стая е обазаведена в характерен за нея си стил. Така могат да бъдат наречени "огледалната стая", "мраморната стая", "синята стая" и т.н. Пред двореца има стража, която се сменя със скромна церемония в 12 часа на обяд. Голяма част от съкровищницата е отделена за колекция от предмети изработени от слонова кост. Това е било хоби на висшата класа и в една от горните стаи има изложен струг за слонова кост, където са изработени някои от артефактите. В най-дълбоката съкровищница се влиза през 40-сантиметрова противоатомна врата - вътре са изложени царските бижута и корони. Билетът струва 90 DKK и е безплатен с Copenhagen Card. ------------ Ами... това е. Останаха доста места, които не можахме да видим - Тиволи, Копенхагенския музей, Природонаучния музей, още замъци и пристанища... Мислех че Копенхаген ще се окаже скучен град, а за мен нямаше и минутка скука и покой :) Имам чувството че добре оползотворихме ограниченото си време там, а и дори набелязахме точки за следващия път ;)

Връх Мусала - първенецът на България, та и на целия Балкански полуостров, таванът на света, покрива на вселената и последния етаж в блока на цивилизацията. Това избрахме за дестинация този уикенд. Планът беше оформен със Сашо и Цвета, а по-късно щяха да се присъединят Димо и Гошо от София.
Петък вечерта след работа багажа беше стегнат и чаках Сашови да се появят. Тях пък ги бил подгонил як шибанит с колата, та кацнаха в Пловдив чак към 9 и нещо. От тук продължихме с моята кола и скоро бяхме на Костенец, където щяхме да спим тази нощ. Ресторантът на хотел "Езерото" точно затваряше, но успяхме да си откраднем по една бира. Имаше лека обърквация с резервацията, но дежурния на рецепцията оправи нещата и към 11 часа бяхме по леглата. Хотелската част нещо са я запуснали - напукана мазилка, извадени контакти, жици, стърчащи от тавана... Но пък ресторантът им предлага чудесни ястия и до сега колкото пъти сме спрели там за обяд, никога не сме били разочаровани. На сутринта мръднахме до водопада. Видяхме че са наляти някакви пари в местността - изградени са парапети, беседки, градинки... Да привличат хора за кебапчийниците отпред :) Газ към Самоков. Там правят голям ремонт по центъра и малко се затруднихме да стигнем до автогарата. Виждаш я - ама отвъд 50 метра непристъпен заграден ремонт на площада. За сметка на това точно до автогарата ядохме супер яки закуски, Сашо омете цели две кремвиршки :) Газ към Боровец. Оставихме колата на паркинга на хотела, където щяхме да спим тази вечер. На 200 метра от него се намираше долната лифтова станция, където чакахме на две опашки и се натоварихме и на лифта. Ако някой има нужда от тоалетна, препоръчвам там долу да отиде, понеже следващия половин час няма как... а пикочния мехур може да се окаже под напрежение от спиращите дъха отвеси под кабинката :) На връх Ястребец са кацнали една шепа кръчми и кафета. Тук някъде трябваше да бъде и хижа Ястребец, но не можах да я видя. От там напред се разкрива гледка към хижа Мусала, заслон Леденото езеро и самия връх Мусала. Пътят е ясен! Просто следвай безкрайната върволица от хилядите хора. Великото преселение на народите. От тук, чак до върха постоянно настъпваш чужди крака. През деня да сме се разминали с поне десет хиляди души... В началото се върви по широк черен път, който е относително равен. Наклонът напред е леко надолу. В ляво се вижда долината по северния склон на Мусала. В дясно над нас има един ръб, който е горната част на ски пистите. Пътят е пронизан напречно от 3-4 писти с прилежащите им влекове. Сега като се замисля, може би щеше да е по-интересно да се движим горе по ръба - GPS-а даваше пътека от там - през върховете Алеко и Безименен. Но пустия му стаден инстинкт за добро или за зло ни пусна по масовата пътека долу... Задминахме няколко сухи гьола. По едно време стигнахме до официозната пътека на природен парк Рила. Точно 1 час след лифта излязохме на хижа Мусала. Тук се вихри сериозен строеж. От ляво е малката стара хижа, а от дясно - нещо голямо и бяло, което някой ден ще стане новата хижа. Освен това в близката околност се виждаха още няколко постройки в различен стадий на недовършеност. Разтоварихме се и направихме една почивка. Точно под сградите се беше пльоснало седмото - най-долно от Мусаленските езера. Дълбоко е около метър и половина и въпреки забраните, всеки цопа в него :) Потърсих чешма да си налея вода. Навън не се виждаше такава. Питах вътре един чичка на лафката - "ей там, в ляво"... Намерих чешмата, ама греда - няма го кранчето! Къде е кранчето, ве? "Де да знам". Кой знае, ве? "Де да знам"... Греда! Другия път на хижа Мусала ще си ходим с клещите! От хижата нататък има две пътеки. Едната започва в дясно покрай езерото и се движи стръмно нагоре покрай склона. Другата, по която хванахме, тръгва покрай левия бряг на езерото. Пресича малко отточно поточе и минава между две други езера. По-голямото е Каракашевото езеро и е дълбоко 6.6 метра. От там пътеката хваща не много остро нагоре през камъни и морени. Съвсем скоро стигнахме до една благодатна чешма. Тя представляваше каптаж с тръба. Дебитът беше страхотен и пълнеше малко шише за половин секунда :) Взимахме височина и по време на почивките съзряхме назад язовир Искър. От това разстояние изглеждаше малък и скромен. С един последен напън излязохме на Алековото езеро (14 метра дълбочина), което се намира в подножието на връх Алеко. Тук нашата пътека се съединява с другата пътека, идваща от хижа Мусала. Пътят естествено е един - напред и нагоре! :) Растителността рядко оредяваше. Вече нямаше и клек, а дори и рехавите тревички бяха започнали да се отказват. Изкачването беше сравнително полегато и се редуваше с дълги равни участъци. След поредната серпентина, пред нас грейна като скъпоценен камък заслон Леденото езеро. До сега ни печеше слабо слънце, но за да ни стане по-интересно над нас се заформиха едни фотогенични облачета... На заслона мерака в групата рязко падна, и за малко да изгубим хора :) Но с всеобщо окуражаване всички продължихме напред. Срещу заслона се намира Леденото езеро - най-високото от Мусаленските езера и може би най-високото и на Балканския полуостров. То е и най-дълбокото - 16 метра. От там започваше финалния напън нагоре. Върволицата от човеци беше разделена на две. Лятната пътека подсичаше като змия склона и постепенно се набираше нагоре. Зимната колова маркировка цепеше право нагоре по каменистото ребро, като за улеснение по коловете беше прокарано и стоманено въже. Имаше някои екземпляри на които им беше скучно по нормалната пътека и минаваха от там :) Взимахме стабилно височина и гледките ставаха все по-страхотни с всяка измината крачка. Имаше етапи на които с един поглед се обхващаха 5 езера, 3 хижи и заслон :) 7-те рилски езера ряпа да ядат! :) Преминавайки през реброто със зимната пътека се откриваше гледка и към западна Рила - като гребен се бяха наредили върхове, които не познавах. Неусетно зад последния завой се оказа че сме на върха :) Той представлява неголямо плато с няколко постройки - метерологична станция, екологична обсерватория на БАН, частен лифт за нуждите на персонала, няколко антени и т.н. Вода пак нямаше. "Най-близо - долу на заслона" рече чичката на лафката. Заслонът пък изглеждаше толкова далече - все едно се намира на долната земя. На север долу където се събираха планинските склонове се виждаше част от язовир Бели Искър. Пак на север се виждаха и Маричните езера, които даваха началото на река Марица. С това ще запомня тази разходка - че на където и да се обърнеш, изскачаха изневиделица езера :) Помотахме се малко на върха и за съжаление трябваше да се връщаме. Времето беше доста напреднало, а лифта работеше до 18 часа. Той се виждаше ей там в далечината, все едно не ни чакаха 3 часа път до него :) На слизане рекохме да пробваме зимната пътека с въжето, ама... още на първия сегмент щях да се насера и си рекох че това не е за мен :) За двайсет минути бяхме на Леденото езеро, от където заредихме малко вода и си налегнахме парцалите надолу. Часовникът тиктакаше и трябваше да побързаме. Поради това снимки липсват, а точно сега беше моментът за тях! Светлината беше тръгнала да се златосва. Хората се бяха изнизали. Само тук-таме се виждаха откъснати групички и бяхме на прага на часа в който планината можеше да стане само наша... Претупахме слизането, като почти го обърнахме в бягане :) Но си струваше - хванахме опашката на лифта 5 минути преди края на работното време. От там нататък последва слизане в Боровец, ядене и пиене. Интересна разходка се получи. Мусаленския циркус е осеян с езера. Зад всеки ъгъл дебене гьол. Видяхме малко снежец. Теренът е приятен, без изкачвания-душегубки. Сянка няма, но защо са ни дървета да ни скриват гледките? :)

Малко позабавих този пътепис и дори се чудех дали да го пиша въобще. Причините за това са по-надолу, а ако го виждате, значи все пак съм се наканил да го пусна :) Но едно предупреждение още от тук - ако хапвате нещо, свършете си хапката преди да продължите :)
С Краси от доста време бяхме започнали да синхронизираме една разходка до хижа Рай и най-после дойде и нейното време. Нощуването естествено щеше да е на палатки и хамаци, а придвижването - с двойката :)

Посетени места този уикенд - повече от пръстите на ръцете и впечатления - безброй! Дивите кътчета на Родопите ни приеха и ни разкриха спираща дъха красоти.
Всичко започна събота сутринта, когато се опитах да си изпека закуската на изключена печка. Това е сигурен знак, че последващата разходка ще мине като по мед и масло. И наистина ни тръгна "по вода" - от Пловдив тръгнахме с лек дъждец, а прогнозите бяха типично есенни. Всъщност не се сещам да сме имали експедиция с Мартин и Катя, когато да не ни е прал дъжд, мъгла или сняг :)

Със Сашо отдавна замисляхме една разходка. Все нещо изникваше и тя няколко пъти се отлагаше, до този момент:
[11:19:05] Freki: Planina sybota [11:19:10] Freki: ? [11:19:49] Ivan Petrushev: да! [11:19:54] Ivan Petrushev: къде [11:20:09] Freki: Botew ot sewer [11:20:11] Freki: ? [11:20:20] Ivan Petrushev: приема се И така започна една организация. Аз през цялото време си мислех че идеята е наистина да отидем до Ботев през хижа Плевен, а пък Сашо ме сюрпризира че имал предвид през хижа Тъжа. Това надигна много вежди от моя страна, понеже километрите там минават в големите двуцифрени числа. Но той беше твърдо на идеята, че през Плевен ще ни е прекалено лесно и няма да ни е интересно :) Ентусиазмът беше голям, но реалистично го виждах да идем най-много до Марагидика и да слезем от там пречукани. Което пак щеше да е готина разходка и така се получи в крайна сметка :)