"Каньонът на водопадите" е прословутата екопътека, която ми седи в полезрението от сума ти време :) Най-после дойде подходящият момент да идем там.

Много време стана от как да сме бедствали качествено и душичката ме сърбеше за малко мизерстване. То си е като лекарствен елемент срещу градските нерви и суматоха. Прогнозите за уикенда бяха доволно апокалиптични - дъжд, сняг, ветрове и бури. Да добавим и летните температури от последните седмици, и да получим една доза кал и киша.

Изтече още една година - за добро или за зло. Събитие, което трябваше да бъде почетено както трябва - с добра компания, на правилната локация и с подходящото настроение.
Планът беше сложен. Експедицията щеше да се проведе на два лъча - Старозагорски и Черногорско-пловдивско-карловски :) Дестинацията - Мушатката - 5-звезден балкански заслон над град Шипка. Преходът - нищо особено - час - час и половина спокойно драпане нагоре.

Задобряваме с организациите в последния момент. Събота сутринта Сашо звънна в 10 часа с идеята и към 11 вече се бяхме заели с изпълнението ѝ. Целта - вилен комплекс "Романтика" на брега на язовир Доспат, формат - хапване и пийване за една вечер. Последните няколко дни снегът в Пловдив рязко се стопи с близо летни температури, та не знаехме дали отиваме да правим снежни човеци или пясъчни замъци :)

Панорамна разходка, чудесно време, як мохабет и бивак при под-нулеви температури - какво повече може да иска човек? :)
Денят започна в 5:55 сутринта когато Мартин ме събуди по телефона. Всъщност денят беше започнал няколко часа по-рано с коледното парти на ORM.BG и моя опит да изям микрофона на караокето, но това са други неща :) 5 часа сън и сутришната рутина е ясна - печене на принцеси, зарежам нафта, забирам Мартин и настъпваме асфалта към Елешница. Към 9 часа сме на Елешнишкия манастир. Манастира има интересна църква с полу-реставрирани външни стенописи. Има един Мурджо който първо се прави на страшен, но после започва да върти опашки. Има и един чичка, който ни гледа подозрително. Питам го ей така, колкото да се установят взаимоотношения - това отзад ли е пътеката за Мургаш? Това било - пишело го ей там на картата. А картата е карта за чудо и приказ - три точки, съединени с три линии... Почнахме да събираме багажите, когато пред манастира спря софийскo комби, натоварено с младежи. Докато Мурджо си отвори устата да ги залае и те вече бяха дръпнали нагоре по пътеката. Леки без багаж, сигурно бяха тръгнали да направят еднодневна разходка до Мургаш. Пътеката тръгна стръмно нагоре, през гората. Маркировката е жълта и вече е доста поовехтяла. Но ние винаги сме подготвени на тема карти и това не ни бърка. Пресякохме малко поточе до една иззидана чешма, а от там нататък наклонът вадеше душите ни. Този участък беше превзет от шипки, акации и всякаква шипчеста гняс, та не беше много приятно. Но съвсем скоро излязохме на черен път, където вече ходенето беше като разходка в парка. На триста метра височина над манастира излязохме на първото по-открито място. А гледката назад спираше дъха. Главата на Витоша беше побеляла и плуваше като остров в море от мъгли... Миналата вечер в някакво моментно умопомрачение бях оставил дългия обектив вкъщи и сега съжалявах. Направихме първата по-сериозна почивка до една ловна хижа. Хапнахме малко сладко, пихме една вода и газ напред. Наклонът вече се взимаше по-благо и почивките бяха по-нарядко, но гледките бяха все така благи. От тук нагоре има доста маршрути, но ние карахме по жълтата маркировка. Тя ни вкара обратно в гората и ни обърка с един черен път. Вместо да се върнем да търсим разклона, рекохме да перем право нагоре през баира :) Разстоянието на картата беше не повече от 200 метра и 20 почивки.. Черния ми дроб работеше по преработката на снощния алкохол и негодуваше срещу това натоварване :) Но в края на краищата издрапахме горе на първото по-открито било за тази разходка. Въъй, от това дере ли бяхме излезли? Пред нас се виждаше хижа Мургаш и това ни даваше сили. Това което не знаехме е, че това въобще не беше хижа Мургаш :) Но пък силите си бяха там :) Хижата се оказа отзад на въпросното баирче. До там имаше широка горска магистрала, но ние бяхме били един шорткът напреки на баира. 100 метра грешна денивелация :) Но нищо, за нула време пред нас цъфна сградата на хижата. Изглежда е в голям ремонт. Всичко беше заключено, но това не ни притесняваше. Планът беше с Мартин да сме съквартиранти в неговата палатка. Заехме се да я опънем, което беше нелека задача с каменистата поляна. От някъде цъфнаха и група моторджии да ни гледат сеира :) Половин час по-късно стегнахме багажите за връх Мургаш. Ком-еминейската пътека минаваше малко зад хижата и тя беше това, което ни трябваше. Скоро излязохме от гората и пред нас на откритото се видяха сградите на метерологичната станция на върха. Мургаш е един от най-ветротивите върхове в страната. Преди месец ветромерът на метерологичната станция се счупил, а той е проектиран да измерва скорости до 144 км/ч... Но ние днес хванахме перфектен тих и ясен ден :) Докато се нижем нагоре, видяхме малка групичка да се движи паралелно на нас отдясно. А, това са младежите от комбито! :) Почекнахме се малко и си бихме камшика да слизаме към палатката. Минаваше 3 следобяд и не ни оставаше много дневна декемврийска светлина. Освен това мръвките нямаше да се изпекат сами. Докато стягахме огъня, започнахме да чуваме едно боботене, което се усилваше. По пътя цъфна пикап, който спря пред хижата. Трима души, които бяха дошли да свършат малко работа по ремонтите. Бяха благи хора - нямаше проблеми за палатката или да си запалим огън отвън. Даже ни поканиха вътре и ни се чудеха на акъла да спим отвън. Изказаха се съмнения в душевното ни и психическо състояние :) Но ние за това сме дошли. Вътре можем да си спим и вкъщи :) Ей така открихме вечерта: Покрай нас се случваше красив залез, а аз за пореден път се мъмрех че не съм взел дългия обектив. Малко след като слънцето се скри падна роса, която бързо се превръщаше в скреж. Бях изненадан да видя как раницата ми, която бях оставил отвън тръгва да отива към Замръзналото кралство :) Но ние нямахме особени притеснения - бяхме подготвени за тежки зимни условия. Спални чували за под-нулеви температури, яки полари, шапки, якета и панталони. И огромния нестинарски огън, който си спретнахме :) Бяхме се зарекли че няма да прекаляваме с трапезата, и дори Мартин беше взел само половин хляб :) Но към 10 часа вече очите ни се затваряха и затъркаляхме закръглените си форми към палатката :) Ноща започна хладно, но чувала се стопли за нула време. А когато джобната печка влезе в обороти, температурата скочи до границата на потенето. Цяла вечер му хърках и пърдях на Мартин, не му блазя как е спал :) Към 7 сутринта взе да става светло и една писклива гарга реши че трябва да ставаме. Точно на време за супер панорамен изгрев. Ниските долини бяха наводнени от плацикащи се мъгли. Това щеше да се превърне в основна тема на деня. Събрахме багажите и хванахме надолу. Успяхме да изненадаме двойка плашливи кончета, които се изнизаха в панически галоп :) Дерето на Елешнишкия манастир беше като казана на Баба Яга - мъглата се протягаше и бълбукаше като живо същество. Горе на билото ни печеше жежко слънце и неведнъж спирахме да сваляме дрехи. Предния фронт на реката от мъгла стигаше до ловната хижа. Нямаше как, поехме дълбоко въздух и се гмурнахме. Страхотна разходка беше. За двата дни сме проходили над 20 км отиване и връщане, с около 1000 метра обща денивелация. Всичките панорамни гледки бяха хубава изненада. Случихме на супер яко време с готини инверсии. Нащраках достатъчно материал да отворя собствен стоков сайт за плуващи мъгли :) Местността е доста посещавана, но все пак успява да носи духа на изоставеното. Мургаш е готина дестинация както за еднодневна разходка, така и за такава с преспиване.