4 почивни дни, 40 сменени плана, от които се изпълниха около 4% :) Тази година мога да отворя нова категория в блога за това как се правят и провалят организации. Не знам какъв толкова лош късмет съм изтеглил от новогодишната баница :) Но това което ме радва е че понякога нещата успяват да се случат.

Много време стана от как да сме бедствали качествено и душичката ме сърбеше за малко мизерстване. То си е като лекарствен елемент срещу градските нерви и суматоха. Прогнозите за уикенда бяха доволно апокалиптични - дъжд, сняг, ветрове и бури. Да добавим и летните температури от последните седмици, и да получим една доза кал и киша.

Изтече още една година - за добро или за зло. Събитие, което трябваше да бъде почетено както трябва - с добра компания, на правилната локация и с подходящото настроение.
Планът беше сложен. Експедицията щеше да се проведе на два лъча - Старозагорски и Черногорско-пловдивско-карловски :) Дестинацията - Мушатката - 5-звезден балкански заслон над град Шипка. Преходът - нищо особено - час - час и половина спокойно драпане нагоре.

Есента тази година беше особено продължителна и благодатна. Колкото и да се правя и мръщя, реалността е че до тук много се изкефих от репертоара на сезона. Хищни, протягащи се мъгли, ясни, слънчеви дни, обливащи склоновете в топли багри - до тук имахме всичко! За това рекохме да продължим с есенната серия и се събрахме сериозна компания - Димо, Краси, Рая и малкия Иво. За малко Мартин и Катя да дойдат и те, но коварен вирус ги повалил още предната вечер.

Устроихме си мега-уикенд в Родопите. С Мартин и Катя обройкахме както винаги хиляда места - Бачковския манастир, село Косово, Пампорово, Смолянския водопад и други смолянски забележителности, и стигнахме чак до транс-граничните села на Мугла и Чамла! :) Да гарнираме тортата с една черешка - къмпинг на отрицателни температури (успешен :) ) и получаваме перфектно балансираното ястие.