Непрогледни мъгли, традиционни ураганни ветрове и заскрежени балкански била по средата на октомври. Не си давахме сметка че това ни очакваше този уикенд :)
Работната седмица преваляше, а покрай забързаното и задъхано ежедневие все още не бяхме набелязали дестинация. Четвъртък показах моята карта на Веско, а той без да я поглежда отсече - "Отиваме на Българка!" :)

Летни морни жеги налазиха Пловдив и адаша направи оферта да се евакуираме в тяхната гора. Нямаше много чудене по въпроса. Горе ни чакаха два дни хапване и пийване и хладни разходки по интересни археологически обекти. Долу в града ни чакаше смърт от сваряване в собствен сос :)

От цяла вечност се канехме да идем на Мазалат. През годините на пътя на тази разходка заставаха много различни дестинации, отбивки и пречки. През това време продължавах да чета пътеписи, да гледам замайващи снимки и мястото все повече се издигаше на пиедестал в главата ми. За това когато Таня предложи да ходим на палатки на Мазалат, последваха единствено два въпроса: "Кога?" и "Защо не по-скоро?" :D

Прогнозите за уикенда бяха страшни - 43 градуса в Пловдив. Трябваше спешно да се евакуираме на някъде. Опциите не бяха много - на море, на басейн или на река. При това на високо. Това автоматично изключи моретата :) Басейните щяха да са ужасен фраш, така че изрових няколко варианта за реки. Хората мислят еднакво - трябваше да е нещо по-откъснато от цивилизацията, за да не се гъчкаме с милион народ.

За този уикенд с Краси, Рая и Иво натъкмихме една лека разходка - хижа Дерменка в Централен Балкан. Щяхме да навъртим доволен километраж, да избягаме от летните жеги в ниското и да поснимаме малко панорамни гледки.