Наситен уикенд си устроихме. Крепости, средновековни църкви, изоставени църкви, тракийски светилища и гробници, и за капак - 1 връх :) Навъртяхме километраж по турската граница, всред стари бункери, ръждясали огради, паднали вишки и широко отворени бивши КПП-ски бариери.

Колкото и да обикаляме в Родопите, винаги ще се намери нещо ново и интересно. Дори стара пътека на нов глас - през различен сезон, или с различни хора - може да предложи нови усещания. Така се засилихме с Иван, Нели и Весо към Каньона на водопадите и Дяволския мост. Но не онзи арденския, а този чиято пътека съвсем заслужено се казва "Дяволска" :)

Планът за гергьовденската офанзива включваше офанзива по Искърското дефиле - манастири, скали и за десерт - пещери и водопади! :)
Още рано сутринта се започна със сърцераздирателните гледки по пътя за Карлово. Слънцето изгряваше ниско и хвърляше дълги сенки, а отзад върху Балкана беше застанал огромен адски облак. Под него се белееше гърба на Стара Планина. Това беше едва предистория към това какво ни чакаше през целия ден :)

700 км в северозападна България, 6 манастира, 4 водопада, 1 крепост и дъждовен бивак - това беше плана за уикенда, който изпълнихме с Мартин и Катя :)

По партйна линия получихме критика че предишния ни див северозапад не бил "точно северозапад". Така че ей го. Облизахме 2 държавни граници, говорехме си в роуминг от вътрешността на български град, спираха ни граничари и се наслушахме на румънско диско :)