Тази събота щяхме да се разходим до един от близките до Пловдив водопади, станал много популярен в последно време - Лястовичия вир.

Модерно е всеки бизнес да си има природна атракция. Дали скала с яка гледка, дали беседки край реката, дали легенда или екопътека. От няколко месеца насам ме заливат рекламите на екопътека Чилингира, та рекох да видя за какво става въпрос :)

Около Брястово имах толкова много набелязани места, че не знаех от къде да почна :) Беше ясно че първото посещение в района ще е по-скоро проучвателно. Нахвърлих 2-3 бързи цели - Гарваница, Градушката църква и Голямото кале. Използвах и момента да се видя за първи път след извънредното положение с един приятел от Първомай. За деня щяхме да посетим доста тракийски светилища, едно кале и щяхме да минем по чудесна туристическа пътека.

Беше края на ноември, а аз имах жестока нужда от уикендска разходка. Нищо, което има нужда от предварително планиране - вдъхновението ми дойде в събота след сутришното кафе :) Трябваше ми нещо близо около Пловдив, където да си проветря главата набързо след напрегнатата работна седмица. Картите избраха Първенец и Храбрино. Маршрутът - тръгване от реката край Първенец, минаване край ресторант "Пикник"-а, нагоре към параклис "Св. Богородица", параклис "Св. Спас", спускане в Храбрино и кърско прибиране обратно по лявото течение на реката към Пикник-а и Първенец... Е, не се получи точно така... :)

В края на интересен опознавателен ден из община Септември се отправихме към финалната точка - поляните над Якоруда на границата между Западни Родопи и Рила. Отправната ни точка беше село Бел Камен, а крайната - заслон Велийца няколко километра по-нагоре. Пътят беше сравнително кратък и лесен и можехме да си позволим да го оставим за края на деня.
От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали :) А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.